Мел се почувства леко изнервена, когато Сноу я заведе в огромна стая на първия етаж. Миризмата на храна караше стомаха й да недоволства. Десетки Нови видове бяха там, седнали вече на маси или се разхождаха по дълъг бюфет между кухненския кът и кафенето. Повечето спряха да ядат, за да ги погледнат. Тя се насили да се усмихне, срещайки погледи. Нито един от Новите видове не изглеждаше разтревожен да я види. Някои дори се усмихнаха в отговор. Това накара последното й напрежение да си отиде.
Тя също забеляза, че Сноу е бил прав. Някои от Новите видове бяха униформени с ботушите си, но повечето бяха облечени в ежедневно облекло, от потници до дънки, боси крака. Това напомняше колко се различават от хората, но беше приятно.
Сноу я отведе в най-дясната част на бюфета и я пусна, подавайки й чиния.
- Напълни я с това, което искаш. Те слагат етикети на всичко за тези от нас, които можем да четем. Повечето могат, но не и жителите на Дивата зона. Те използват очите и обонянието си, за да определят какво биха искали да ядат. Можеш да си вземеш втора дори трета порция ако искаш. Напълни чинията си, ще намерим място за сядане и ще се върнем за питиета.
- Схванах.
Тя избра филе миньон, пържени картофи, малко картофено пюре с бекон и сирене, смесени в тях, и след това грабна купа салата с малък контейнер с ранчо дресинг. Сноу я заведе до маса. Беше натрупал няколко големи пържоли в чинията си. Оставиха ги, върнаха се за напитки и тя си избра кутия с мляко. Той избра сода, преди двамата да грабнат прибори, увити в платнени салфетки, и да заемат местата си. Сноу седна близо до нея.
- Не се шегуваше за избора на храна. Те имат всичко - от пържено пиле до италианска храна. Тя наряза пържолата си. Беше казал, че е средно препечена. Пържолите, които Сноу беше взел, бяха само леко изпечени. Тя отхапа от филето миньон и изстена признателността си.
Сноу се ухили, нарязвайки си на една от пържолите. Вътре беше много червена. - НСО наема най-добрите човешки готвачи.
- Да така е. Чувствам се късметлийка, че съм тук.
Друг мъжки Нов вид се приближи с чиния и спря на масата до тях.
- Мога ли да седна с теб и женската?
Сноу се намръщи.
- Моята жена.
- Наясно съм. Мъжкият беше от котешкия вид, красив и той блесна с зъби, докато се усмихваше. - Ще бъда с най-доброто си поведение. Имаш думата ми. Да?
- Седни. Сноу въздъхна, посочвайки мъжа. - Запознай се с Флирт. Той напълно печели името си. Не забравяй ... Мел е моя. Бъди внимателен с коментарите си.
- Давам думата си. Мъжкият зае място срещу Сноу. - Как си, Мелинда? Всички чухме за случилото се във вашия човешки град.
- Добре съм.
- Тя се бори с мъжкия, изръмжа Сноу.
Котешките очи на Флирт се разшириха и той й примигна.
- Нарани ли човека?
- Така мисля. Намериха кръв в жилището ми, която не беше моя.
- Впечатляващо. Флирт, зарови в чинията си с печено пиле, покрито с бял сос и паста. Той погледна Сноу. - По-спокоен си, отколкото очаквах.
- Сега. Мел е с мен.
- Разбира се. Флирт я погледна. - Ние сме моного защитнечески настроени. Това е добра черта на видовете. Имаме много от тях. Би било умни да се чифтосаш с него. Той попита, нали?
Тя забеляза как Сноу спря да яде, като яростно погледна мъжкия.
- Той го направи. Просто ми трябва малко повече време. Не се познаваме толкова дълго.
Флирт изсумтя като чу нейния отговор.
- Хора. Сините му очи обаче проблеснаха с хумор. - Толкова предпазливи, когато няма нужда. Този мъж е много по-добър от вашите мъже. Трябва да кажеш „да“.
- Не я натискай, предупреди Сноу.
- Не съм. Давам й приятелски съвет. Той се усмихна на Мел. - Слушай ме. Честен съм. Никога няма да съжаляваш, че си казала „да“, за да станеш половинка на Сноу. Познавам много човешки половинки. Всички те са изключително щастливи. Ние сме изключително лоялни. И видовете не мамят. Намираме една жена, привързваме се към нея и се пристрастяваме. За нас това е за цял живот.
- Флирт. Сноу остави вилицата и ножа си. - Достатъчно. Не доведох Мел тук, за да получам препоръки от моите приятели.
- Това няма да навреди. Мъжкият сви рамене. - Тя каза, че не те познава отдавна. Ние обаче те познаваме. Той насочи синия си поглед към нея и намигна. - Струва си да задържиш Сноу.
- Да така е, извика друг вид от друга маса.
- Солиден мъж, заяви друг мъж. - Кучешкия вид са лоялни.
- Бъди умен, човеко. Това доиде от женски вид от другата страна на стаята, която се усмихна, когато Мел срещна погледа й. - Приемете Сноу. Той ще бъде депресиран и тъжен, ако откажеш. Никога не искаш да видиш куче нещастен. Хей, Бестиал. Покажи й тъжния поглед. Ти си член на Съвета, върши си работата. Демонстрирай тъжно куче.