Но той се отклони, като пропусна синия камион в последната секунда. Имаше късмет, че нямаше насрещно движение по двулентовата магистрала. Той се върна в дясната страна на пътя, след като изпревари камиона.
Започна тихо звънене и тя си помисли, че трябва да е от ушите й. Но след това се чу глас.
- Говори с мен. Ситуацията?
Това й помогна да разбере, че те използват Блутоот синхронизиран телефон.
Сноу изви малко тялото си на седалката и завъртя главата си.
- Уйнд е в съзнание, но силно кърви. Джинкс оказва натиск, за да забави кървенето. Имаме и човешка жена, която е простреляна в горната част на ръката. Тя губи кръв, но не е зле.
Тя се осмели да хвърли поглед към ръката си. Беше наистина кървава. Чудеше се какво ли е определението му за „лошо“. Изглеждаше й доста зле.
- Идваме бързо, предупреди Тимбър. - Уверете се, че тези врати са широко отворени и нищо не пречи на Медицинския. Готови ли са?
- Да, отговори човекът по телефона. - Готови сме за вас. Старият Доктор Харис и Тед са в готовност. Док Али е на път.
Мел отвори уста, за да изкрещи, но ужасът я накара да замълчи, когато Тимбър пое по един завой и прекоси в насрешната пътна лента. Добре, че го направи, тъй като те се занесоха малко от това колко бързо пътуваха. Тя съжали, че не беше закопчана с предпазния колан.
Стигнаха до друг прав дълъг път и тя видя редица тъмни джипове на НСО, идващи към тях от другата лента. Тя преброи шест превозни средства. Те се движеха бързо и не се забавиха, когато преминаха.
Тя обърна глава, надниквайки в страничното огледало. Пет продължиха, но един натисна спирачките. Бял дим се издигаше от гумите на джипа, докато спираше. Превозното средство се обърна на пътя и тръгна след тях.
- Почти сме там, заяви Сноу.
- Ние ви наблюдаваме. Мъжът по телефона направи пауза. - Забави на последния завой. Пред вас има цивилна кола, която се насочва в тази посока.
- Разбрах. Тимбър обаче не се забави.
Дърветата бяха дебели от двете страни на пътя и тя се чудеше как някой може да види тяхното превозно средство от Резервата, освен ако нямаха хора в гората който да наблюдават или имаха евентуално камери.
Приближиха голям завой . Тимбър най-накрая натисна спирачките, като ги удари за части от секундата. Хвърли Мел напред, но Сноу не й позволи да се блъсне в предната част на колата. Много я болеше обаче, тъй като бързото движение натисна лявата й ръка. Тя затвори очи и поне веднъж направи това, което майка й винаги й казваше. Тя се помоли.
Моля, те не ни позволявай да се разбием. Ще бъда добрa. Ще се обаждам на моите близки по-често. Ще спра да се подигравам на майка ми, колкото и да ме дразни или ядосва.
Тя отново беше притисната към вратата, когато взеха завоя твърде бързо. Не гледай. Просто недей! Вместо това тя дишаше и се съсредоточи върху ръката на Сноу около ребрата й.
Какво означава това име за него?
Наистина ли? Ще се чудя за това сега? Простреляна съм!
Мамка му. Мама и татко ще ми наредят да се върна у дома. Вероятно ще карат пикапа си чак до тук, за да ме вържат и да ме принудят да се върна, ако не искам да отида стях.
Не. Не. Не.
- Ние сме пред портите, обяви Сноу.
Мел отвори очи. Никога преди не бе виждала Резервата. Никой в града не се осмеляваше да го приближи от уважение към Новите видове и страх от шериф Купър. Големите стени бяха всичко, което тя можеше да види отдясно и отляво на пътя, изчезвайки сред високите дървета.
Две масивни порти бяха широко отворени и най-малко няколко десетки въоръжени мъже, облечени в екипировка за борба с безредици, стояха на върха на стените и до пътя до портите. Това беше малка армия. Те минаха точно покрай тях и след това през втори набор от отворени врати.
Земята до пътя беше разчистена от дървета. Сграда стоеше вдясно, но те минаха покрай нея и продължиха. Друга сграда се появи след завой на пътя. Тимбър забави джипа. Петима души чакаха отвън до входните врати и имаха две носилки. Не видя никакви болнични табели. На сградата дори нямаше име.
Тимбър задейства спирачките и жлъчка се надигна в гърлото на Мел, докато ръката на Сноу се заби в гърдите й, за да не се блъсне в предното стъкло като муха. Тя успя да го потуши, без да иска да го избълва. Това би било унизително.
Тимбър спря джипа и изключи двигателя. Той отвори вратата на шофьора.
- Уйнд е на задната седалка, извика той.
- Дръж се, прошепна Сноу до ухото й. - Нека първо вземат мъжа. Той е по-зле.
Мел успя да кимне. Не можеше да си спомни дали изобщо е говорила, откакто напуснаха ресторанта. Умът й все още беше като изпразнен.
Бях застреляна. Мисля, че съм в шок ...