- Семейството й няма да идва? Брас се намръщи. - Тя има живи родители. Прочетох нейното досие. Не им ли предложихте да ги прехвърлите тук и да им разрешите да влязат в Резервата и да останат толкова дълго, колкото пожелаят?
- Те няма да дойдат.
- Защо не? Дали защото си вид? - изръмжа Торент.
- Мел ми каза, че са имали предвид друг мъж, за който да се омъжи, и затова не са доволни от това, че тя се е обвързала с мен. Не съм толкова сигурен, че това е истинската причина, призна той.
- Нищо в техните проверки на миналото им не показва нещо тревожно, но не намерихме много информация за тези хора. Няма записи за арест или известна връзка с лоши групировки. Брас извади телефона си и почука по екрана. - Ще погледна отново.
- Няма нужда да правиш това. Мел се надява, че ще променят мнението си, след като шокът от новината за мен отшуми. Тя каза, че няма значение, но виждах, че това наранява чувствата й. Радва ме, че нямам родители. Чувал съм, че някои от тях не са мили, но слушайки нещата, които майка й каза, ме вбеси. Тя й се закани никога повече да не говори с нея.
- Ние ще бъдем нейното семейство.
Той се усмихна на Брас.
- Ние ще сме. Той погледна през предния прозорец. Мел и Мери стояха плътно една до друга и гледаха нещо в телефона на другата жена. Той се наведе по-близо до отворения прозорец, за да се опита да чуе какво говорят.
- Този цвят не е лош. Мери кимна. - Бих могла да живея с това. Това не е фъгли.
- Фъгли? Торент ги погледна. - Какво означава това?
- Шибано грозно, преведе Брас. - Това е човешки жаргон. Вярвам, че Мел показва рокли на приятелката си от един от магазините в по-голям град близо до нас. Собственикът дава на НСО огромна отстъпка, защото те обслужват богати мъже и жени. Това е добре за техния бизнес, когато носим дрехите им. Джейд поръчва онлайн някои от неговите костюми и ги доставят тук. Те са бързи. Той сподели тази информацията с Мел.
Торент поклати глава.
- От къде знаеш това?
- Участвал съм в много срещи, които Джейд е провел с фирми, които искат да бъдат свързани с нас. Брас се измести, сядайки по-удобно на шофьорската седалка.
- Имах предвид човешкия жаргон.
- Благодарение на човешката работна група. Брас сви рамене. - Аз прекарах много време с тях. Прихванах много лоши навици за говорене от тях, Торент.
Сноу имаше още едно нещо в главата си.
- Брас, трябва да поискам да остана в Резервата за неопределено време, вместо да се прехвърля обратно в Хомеланд след няколко месеца.
- Дадено. С Джъстис също обсъждахме това, когато разговаряхме. Твоята половинка ще иска да остане близо до приятелката си. Работната група ще бъде информирана, че няма да се присъединиш към тях, както е било първоначално планирано. Друг вид ще запълни това място.
- Благодаря ти. Сноу наблюдаваше Мел. - Тя има достатъчно промени, с които да се справи в момента. Не искам да я местя в Хомеланд, докато не съм сигурен, че е готова да прекара време там.
- Тук е по-релаксиращо. Торент посочи към гората. - Имаме по-добра природа. Защо мислиш, че сега живея тук на пълен работен ден? Хомеланд е страхотна, но не искам да съм толкова близо до големите градове и всички хора, които идват с тях.
- Жителите на Дивата зона живеят тук, напомни му Брас. - Те могат да бъдат трудни и непредсказуеми.
- Предпочитам тях и техните проблеми всеки ден от колкото да бъда нападнат от хората всеки път, когато излизаме през портите на Хомеланд. Можем значително да разширим имота, който притежаваме тук. Там можем да закупим малък парцел с дом, ако имаме късмет, за да поставим повече разстояние между стените си и хората, които искат да тормозят всеки, който патрулира по всяко време.
Сноу мълчаливо се съгласи с Торент. Предпочиташе Резервата. Никога не би срещнал Мел, ако не беше решил да прекарва време там и да хапне в закусвалнята. Нови видове никога не са посещавали заведения за хранене на хора близо до Хомеланд. Няколко пъти, когато са го опитвали без сериозно предварително планиране, се е превъращало в кошмар за сигурността.
Мел прегърна Мери, а другата жена тръгна към колата си. Сноу отвори вратата и се измъкна навън, но той остана до джипа, за да не изплаши Мери. Женската стигна до колата си и се качи, стартирайки двигателя. Тя се обърна по тясната улица и потегли. Той се втурна към Мел, докато тя махаше за сбогом, докато колата изчезна от погледа им.
- Как мина?
Мел му се ухили.
- Страхотно. Тя каза, че ще дойде на нашата сватба. Дори избрахме нейната и моята рокля. Знам, че тя се страхува и аз използах чувството и за вина, но целта оправдава средствата.
Той я дръпна в обятията си.
- Радвам се. Знам, че е важно за теб.
- Трябва само да се уверим, че всичко върви както трябва. Знаеш ли, прекарайте я през задната порта, скрийте колкото се може повече Нови видове от нея и дръжте всички на малко разстояние от нея.