- Паднах от отвора за въздух. Не съм слязъла тук нарочно.
- Видях. Какво правеше вътре в него? Тези отвори трябва да ми носят въздух и топлина.
- Криех се.
Тялото му се напрегна и задържането му се затегна още повече.
- Знаех си. Вие, хората, отново ни нападате. Вече не сме във вериги или клетки. Моите хора ще убият тези, които ни нападат ... но не и теб. Ти си моя. Няма да им позволя да те накажат.
Мери беше обидена.
- Не нападах никого. Нападнаха ме.
- От кого?
- Не знам. Два Нови вида ме търсеха.
- Това се случва, когато извършиш нарушение. Той отпусна тялото си, но не и захвата си.
- Не съм нарушител. Бях тук на сватба. След това те дойдоха след мен, затова се скрих.
- Кой?
- Не знам. Двама мъже. Спуснах се в килера за почистване и видях отдушника. Беше достатъчно голям, за да се вмъкна, но след това паднах.
- Ще пренебрегна, че си глупав човек. Ти си сладка и все още си моя.
Сега той наистина я ядоса.
- Не съм глупава. Бях уплашена и се криех, защото не исках да умра!
- Видовете не биха искали да те убият без причина. Ти си жена. Какво им направи?
- Не направих нищо.
Той изсумтя.
- Хората винаги правят неща. Това е вашата природа.
Тя изсумтя.
- Какво ще кажеш за това, което направи? Мислех, че ще ме изядеш.
Той се засмя.
- Нали? Два пъти. Исках да се уверя, че си готова да ме поемеш.
Искаше да го удари, напълно преодоляла страха си от него в този момент.
- Знаеш какво имам предвид. Ти си много страшен.
- Аз съм.
Това уби част от нейния гняв. Поне не го отричаше.
- Не исках да говориш докато не се чифтосваме. Можеше да ми казажеш „не“ или да започнеш да крещиш за помощ. Нямаше да те пусна да си отидеш. Ти попадна в моята територия и аз те исках. Сега си моя.
- Не съм твоя.
- Ти си.
Тя стисна зъби, обмисляйки как да отговори.
- Не те харесвам.
Той се засмя.
- Много ме харесваш. Предизвикваш ли ме да ти го докажа? Ще те обърна по гръб, ще те оближа, докато не можеш да устоиш, след което ще се чифтосаме отново. И ти ще ми позволиш. Той отново притисна брадичка към главата й. - Не си ми крещяла или ударила. Щях да отстъпя, ако беше се сбила. Искаше да бъдеш моя.
- Бях твърде уплашена да направя едно от тези неща. Мислех, че ще ме убиеш.
Той се засмя.
- Използвах това в моя полза.
- Не мога да повярвам, че го признаваш!
- Хората лъжат. Видовете не. Успокой се и спи. Готов съм за дрямка. Ще те нахраня, когато се събудим. Коремът ти не ръмжи.
- Искам да си тръгна.
- Не. Ти си моя. Ще направя така, че твоите нужди да са удовлетворени и ще се грижа добре за теб.
- Не съм твоя. Спри да казваш това! Аз не съм домашен любимец, който просто можеш да осиновиш или нещо такова, ако влезе в къщата ти.
Той изръмжа ниско.
- Аз мога. Аз имам.
Тя се опита да се измъкне от ръцете му, но той беше твърде силен. Тя изви тялото си, опитвайки се да ги разплете. Той облекчи хватката си и тя най-накрая се измъкна от скования му член. Той я пусна и тя се измъкна.
- Внимателно - предупреди той.
Тя стигна до отворената страна на леглото и се загледа в сутерена. Беше много високо и нямаше стълба или стълби, по които да слезе надолу. Тя забеляза платформа по-малка от два метра и отдалечена на близо два метра от леглото. Дори не беше голяма. Имаше втора по-далеч и по-ниско, вероятно на три метра от пода. Трудно беше да се прецени обаче, гледайки надолу.
Ще трябваше да се изправи и да скочи до първата, молейки се да не счупи крак или да пропусне и да се хване на един от четирите кабела, които държаха леглото окачено. След това да опита за втората. Спускането от най-ниската полощадка на пода вероятно щеше да й счупи глезените.
- Разбра ли моята гледна точка? Той изведнъж беше точно зад нея, а тя не го беше усетила или чула да се движи. Той я сграбчи около кръста и я изтегли от ръба. Тя се приземи по гръб и потъна в мекото му легло. Той се облегна плътно, подпирайки ръце от двете й страни на бедрата й. - Не можеш да ме оставиш.
Сега тя знаеше защо той бе скачал. Качвал я бе до леглото си. Наполовина я ужаси, наполовина я впечатли. Никой човек не беше способен да прескача тези разстояния, но той беше Нов вид. И той го беше направил с нея през рамо!
- Можеше да ни убиеш и двамата, откачен копеле. Ами ако бяхме паднали? Ами ако беше пропуснал, когато си скачал с мен, за да се качиш тук?
- Не бих. Ще се научиш да ми вярваш.
- Не, няма да го направя. Не можеш да ме задържиш тук. Най-добрата ми приятелка Мел ще изпрати Сноу да ме търси. Той ще ме спаси.
- Сноу? Той се ухили. - Ти си Мери. Чух за теб.
Не беше сигурна дали трябва да бъде обидена или не от развеселения поглед на очите му.