Той изръмжа. Беше твърде стегната, но тялото й щеше да се приспособи към него. Той също нямаше да се оплаче от това, но беше почти болезнено. Това също му напомни, че ще трябва да бъде по-нежен с нея, отколкото с женските от видовете. Това беше добре. Негова работа беше да защитава Мери.
Тя изстена, когато той я завладя.
- О, Боже!
- Лаш- изръмжа той.
- Сериозно?
- Опитай. Той изтегли пениса си почти изцяло и след това се върна дълбоко.
- Ох ... Лаш.
Той се ухили.
- Кажи името ми и ще те чукам по-бързо. Той се увери, че ще се търка в клитора й с всеки тласък. Направи го няколко пъти.
- Лаш! - изстена тя.
Тя беше неговата жена. Щеше да й даде това, от което тя се нуждаеше и искаше. Също така би било приятно да го направи.
Глава 4
Лаш се скочи буден в момента, в който някой влезе в територията му. Той внимателно се разплете от спящата си жена и се изкачи до ръба на леглото си, търсейки в мрака. Забеляза мъж близо до вратата, само на няколко метра вътре.
Захвана тази подбедрица и я облече. Скочи, хвана другата платформа и скочи отново до следващата, преди да се приземи в края близо до мъжа на пода.
Вида не мръднали мускул. Джинкс знаеше по-добре.
- Извинявай за прекъсването, Лаш. Търсим изчезнала човешка жена. Тя е влезла във вентилационните отвори и ние търсим навсякъде, по пътя, където водят. Няколко мъже се опитаха да тръгнат след нея, но не успяха да се поберат. Вероятно е излязла някъде другаде в хотела.
Лаш се приближи. Мъжкият подуши и тялото му се напрегна. Знаеше какво е подушил мъжът. Ароматът на Мери беше навсякъде по него.
Той кръстоса ръце, предизвиквайки другата котка да му каже нещо за това.
Джинкс просто го погледна.
- Тя е в безопасност и спи, Джинкс. Намали гласа си, когато говориш.
- Мамка му. Джинкс не изглеждаше щастлив.
- Тя не е наранена. Падна от отдушника, но се приземи върху поставените под тях постелки, за да заглушават шума, когато аз случайно ги съборих. Спрях да правя това, след като бяха поправени.
- Случайно? Правеше го нарочно.
- Старите отвори издаваха звуци и това не ми хареса. Не можете да ме обвинявате, че сприраха шума, кагато ги съборя. Новите не скърцат и пъшкат, когато внасят топлина и студен въздух. Казах на всички, които се интересуваха да слушат, че постелките вече не са необходими, но сега се радвам, че не бяха премахнати. Мери можеше да бъде сериозно ранена, ако не беше кацнала върху тях. Те остават. Имам нужда от още под леглото си, в случай че някога падне.
- Дори не знам как да се справя с тази ситуация. Джинкс протегна ръка и потърка отстрани лицето си. - Наистина не мислех, че тя ще е тук, но ми беше наредено да проверя, тъй като една част от този отвор минава през стаята ти до механичната стая на мазето. Той пусна ръката си. - Не можеш просто да я задържиш, ако това планираш.
- Тя е моя.
- Мамка му. Това е бъркотия. Джинкс посегна към мобилния си телефон. - Сноу ще се справи. Неговата полвинка е най-добрата приятелка на тази жена. Мери не обича видове.
- Тя ме харесва.
- Изглежда тя много те харесва, съдейки по това, което миришеш. Човешките жени са неприятности, Лаш. Трябва да си направиш услуга и просто да я предадеш на мен.
- Не.
- Наистина ли ще ме принудиш да се обадя?
Лаш кимна.
- Мери е моя.
- Какво чувства тя за това?
- Тя се учи да ми вярва. Постигнах известен напредък.
- Ами ако трябва да я попитам дали иска да си тръгне?
- Не бих направил това. Ще се бием, защото не ти позволявам да я вземеш.
Джинкс направи крачка назад.
- Ти харесваш по-добре Сноу. Той набра номера и постави телефона до ухото си. - Намерих я. Лаш я има и, хм ... той не я пуска. Той каза, че е в безопасност. Тя паднала от отдушника и се стоварила върху постелките под тях. Няма наранявания. Той направи пауза. - Защото той каза, че я задържа - и той смърди на споделен секс. Той е готов да се бори за нея. Той отново направи пауза, за да слуша, преди да затвори. - Сноу е на път.
Те чакаха. Не отне много време. Сноу отвори вратата и влезе вътре. Мъжкият беше облечен в дънки и потник. Той също така изглеждаше побеснял, когато затвори вратата, гледайки намръщено към Лаш.
- Полвинката ми се побърква от притеснение. Не си ли помисли, че може би търсим Мери? Можеше да вземеш телефона, за да ни се обадиш. Той посочи към стената. - Точно там е. Има дори снимки до кодовете, за да набереш когото искаш.
- Дръж гласа си нисък. Мери спи. И не обичам телефони. Знаех, че в крайна сметка някой ще я потърси.
Сноу свали ръката си настрани и се огледа.
- Къде е тя?
- В моето легло. Не я събуждай.
Сноу напредна и застана пред него.