— Разбира се, че не ми досаждаш! — усмихна се Виктор и леко я перна по нослето — А сега по-добре върви се преоблечи, защото лазанята май е готова и ще е по-вкусна, ако я консумираме още топла.
— Консумираме? — Алекс го погледна въпросително — От къде такъв речник у теб?
Виктор само се усмихна, но не каза нищо.
Вечерта двамата се храниха заедно и Алекс отрупваше приятеля си с похвали за страхотната лазаня.
— Готвиш прекрасно, Виктор! Знаеш ли трябва да се омъжа за теб, няма нищо по-хубаво от съпруг, който готви така добре!
— Ами да се оженим тогава — усмихнат отвърна той — Какво ще кажеш за събота? Свободна ли си тогава?
— Събота? — замисли се тя, сякаш прехвърляше наум графика си за седмицата — Събота е добре. Просто ще забегнем в Лас Вегас и тайно ще се оженим. Майка ми ще откачи — тя изведнъж се въодушеви от идеята — Хайде да го направим! Ще бъде наистина забавно.
Виктор се загледа в очите й, защото те бяха изпълнени с ентусиазъм. Алекс обаче продължи да се храни и изоставиха темата. Когато привършиха с вечерята, двамата се преместиха на дивана, за да погледат малко телевизия. Времето навън беше ужасно и на никой не му се излизаше. Страшен студ беше свил точно тази седмица. Ето защо Алекс и Виктор решиха да не ходят никъде, а вместо това си пуснаха някакъв филм. Скоро обаче разбраха, че въобще не го бива и загубиха всякакъв интерес. Дори Виктор на няколко пъти се разходи по каналите, но безрезултатно, тъй като не успя да намери нищо по-различно.
Алекс се облегна на рамото му, защото се чувстваше адски изморена, но все още беше твърде рано, за ди си ляга. В момента, в който се докосна до него обаче, тя усети, че той целият се стегна и сякаш дори леко се отдръпна. Това я накара рязко да се изправи и да го погледне настоятелно.
— Виктор, има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
— Не, защо? — разсеяно отвърна той, без дори да отмества поглед от телевизора.
— Ами, не знам. Струваш ми се… малко студен напоследък.
— Студен ли?
— Ами да, имам чувството, че ме отбягваш. Кажи ми ако, близостта ми ти е неприятна.
Виктор най-после се обърна с лице към нея, но Алекс веднага забеляза, че на него не беше изписано опровержение на това, което беше казала.
— Говориш групости! Как може да ми е неприятно?
Той отново се обърна към екрана и с това разговорът беше приключен. Само че на Алекс не
й стана по-добре, въпреки думите му. Той отрече, но на лицето му беше изписано, че е познала причината.
Тя отново се облегна, но този път не на него, а назад и се замисли, защо напоследък Виктор се държеше толкова надменно с нея. Беше го наранила по някакъв начин или какво? Отговори на въпросите в главата й обаче въобще не се появяваха. Скоро умората надви тревожните й мисли и тя заспа.
Виктор се мъчи да симулира интерес към филма още около половин час, но нямаше как да разбере, че усилията му са били напразни, тъй като Алекс отдавна спеше. Скоро обаче и той беше победен от съня и без да усети, отпусна глава унесен.
Не знаеше колко време е прекарал така, но го събуди нещо топло, притиснало се към него. Отвори очи изненадан и видя, че Алекс отново се беше сгушила до него и говореше нещо на сън. Лицето й беше точно до неговото, а с едната си ръка тя го беше прегърнала. Беше толкова близо до него, че можеше да усети дишането й. Без дори да осъзнава, тя говореше нещо на сън. Беше сигурен, че чу името си. Заслуша се по-внимателно, но не можа да разбере нищо повече. Пък и тя каза всичко много бързо, след което отново се успокои. Виктор направи опит да се отдръпне, знаеше, че трябва да се отдръпне, но този път тялото му изневери. Този път ръцете му не се подчиниха и се обвиха около Алекс, галейки я нежно по гърба. Тя доволно измърка и се притисна към него. От усните й се отрони само тих шепот:
— Виктор…
Това така го порази, че в първия момент той остана като ударен от гръм. Дали Алекс все още спеше или беше будна и се обръщаше към него? По равномерното й дишане обаче си личеше, че тя все пак спи. А дали го сънуваше?
Но той знаеше, че няма да е честно. Алекс спеше и дори не осъзнаваше какво прави. Ако се
събудеше, вероятно щеше да му удари един шамар. Но какво можеше да направи той, след като от вътре сякаш се разкъсваше. Толкова време беше прекарал близо до нея, споделяйки всичките й емоции, слагайки я да спи вечер. Беше се измъчвал всеки път, когато виждаше с какви некадърници излиза, а когато скъсаше с тях, тайно се надяваше, че тя най-после ще му обърне внимание. Но това все не ставаше.
А сега тя лежеше толкова близо до него… Беше тъмно, бяха сами, а Алекс просто се беше залепила за него. Въпреки волята си той направи последен отчаян опит да се отдели от нея, но този път тя не го пусна и с ръката, с която го беше прегърнала, го придърпа пак към себе си. Виктор остана на мястото си, без да има сили да се отдръпне. Какво да прави сега?