Повече не издържа. Вътрешно се проклинаше за това, което прави, а в същото време леко надигна брадичката й и в началото плахо, а после жадно впи устни в нейните. Първо, сякаш нещо го преряза силно отвътре, а после по цялото му тяло се разля блаженна наслада. Фактът, че Алекс мигновено отвърна на целувката му, го насърчи и той, вече съвсем не на себе си, я сложи да легне, без дори да се отделя от нея. Обсипваше лицето й с целувки много нежно, защото от доста дълго време беше чакал този момент. Не беше предполагал, че ще се чувства така опиянен, толкова близо до нея.
Алекс леко отвори очи вече разсънена и първо усети топлите му целувки, а после изненадана се изправи и му удари такава плесница, че цялото му лице се зачерви.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — извика не на себе си тя — Полудя ли?
Виктор седна, без да каже нищо, разтривайки пулсиращото си от болка лице. Какво можеше да й отговори? Нищо. Просто си остана така, седнал с нещастно изражение, а тя стоеше изправена срещу него. Имаше толкова съкрушен израз, че Алекс се почувства ужасно и й дожаля. Коленичи пред него и се опита да види лицето му:
— Силно ли те ударих? Извинявай! — тя погали съвсем леко зачервената му страна.
Но Виктор блъсна ръката й ядосан и се изправи.
— Господи, Алекс, престани! Не виждаш ли какво ми причиняваш?
— Да престана? — тя се изправи изненадана и проследи с поглед нервното му разхождане из
стаята. — Какво правя аз?
Виктор се обърна към нея все още ядосан и се спря на място.
— Не виждаш ли, ти ще ме съсипеш! Знам, че беше глупаво да си въобрзявам нещо, само приятели и толкова, нали? Виктор ще е до мен, когато ми трябва, с Виктор се разбираме, той е единственият ми близък човек, но Виктор се влюби в теб! — очите на Алекс се разшириха от учудване, а той продължи — Да, точно така. Изненада! Не е нещо непредвидимо. В началото просто живеехме заедно, после станахме много близки приятели, а накрая едва се сдържах да не те съборя на леглото. Точно така, Алекс! Виктор не е чак такъв светец и той е като останалите мъже. Но ти не се интересуваш от това, нали? Мислиш, че можеш да се разхождаш гола пред мен и аз да се усмихвам невинно…
— Не съм се разхождала гола пред теб! — викна в своя защита Алекс.
— Така ли? Ами онази вечер, след купона в приятелката ти? Трябваше да отидеш да си вземеш плодов сок от хладилника само по бельо. Ами онзи път, когато ме накара да ти донеса хавлията в банята…
— О, я стига! — ядоса се тя — Господинът не може да се контролира като види малко по-разголена жена и аз съм виновна.
— Не е така, Алекс! — продължи бесен той — Как не разбираш? Не исках да стане така, и това, че съм те видял малко по-разголена не е причината за това, което се случи. Просто един ден вече не беше същото. Не знам как стана. Не знам и кога точно. Знам само, че беше истински ад! Ревнувах те от всеки нов приятел, който ти така любезно ми представяше. Стремях се да ти се харесам, но ти дори не ме забелязваше. За теб бях просто най-добрият приятел и толкова. Сякаш умирах, когато ми казваше, че съм бил добра душа. Знам, че това беше комплимент, но не исках да съм такъв. Исках да съм като примитивните спортисти, с които излизаше. По дяволите, бях започнал да вдигам щанги само и само, за да ме погледнеш по друг начин, а ти знаеш колко много мразя онези нещастници „яките момчета“! През деня мислех за теб, нощем те сънувах. И, когато понякога ти се притискаше към мен уплашена или объркана, едва се възпирах да не ти призная всичко.
Помниш ли онзи път, когато беше в болницата? Обадиха ми се, че сте катастрофирали с мотора на поредния ти приятел. Лекарите говореха толкова несвързано, че реших… помислих си най-лошото. Тогава карах като обезумял, дори не помня как така стигнах толкова бързо. Помня само, че в колата се молех на Господ за пръв и последен път. Молех се, защото знаех, че ако ти умреш, ако те загубех, щях да умра и аз…
Виктор не можа да продължи и замълча, безсилен за каквото и да било. Очакваше реакцията й и се страхуваше, че тя ще му се изсмее. Ужасяваше го вероятността да му се изсмее, нямаше да може да го преглътне. Предпочиташе да вика, да му се кара, за това, че е нарушил приятелството им, което е било толкова хубаво. Искаше да го удари, само не и да се изсмее на чувствата му.
В първия момент Алекс не можа да каже каквото й да било. В следващите секунди обаче Виктор забеляза, че очите й започнаха да се пълнят със сълзи. Отначало съвсем незабележимо, а после тръгнаха да се стичат по страните й. И въпреки всичко на лицето й грееше усмивка. Онази усмивка, която Виктор обичаше толкова много, която му даваше сили да се бори за нея, която му се струваше най-важното нещо на света. Алекс остана така неподвижна и със сълзи на очи за около половин минута. Половин минута, в която Виктор очакваше присъдата си по-уплашен от престъпник. Защото той беше престъпил границите на приятелството им. Дали тя изпитваше същото към него? Дали беше ядосана? Какво щеше да се случи, ако тя не го обичаше? Трябваше ли тогава единият да се изнесе от тук? Но в следващия момент се случи нещо, което Виктор най-малко беше очаквал.