— Добре — отвърнал знахарят, — ако тя признае и пред мене греховете си, може лекът да получи сила.
Момъкът отишъл при момата и я попитал:
— Какво си сгрешила, честита царкиньо, та ти са порасли рога и сега моят лек няма сила над тебе? Ти трябва да си работила с магии и зли духове, та те сега ти пречат и убиват силата на моя цяр.
Царкинята не познала кой е знахарят и почнала да го лъже — уж някакъв момък я много искал, а тя не щяла да го вземе, та от това сега тешела.
— Добре — рекъл той. — Ако си казала истината, лекът ще помогне.
Дал й пак от водата. Но лекът не помогнал. Тогава тя му разправила как отнела на момъка кесията, но повече не искала да каже. Лекът пак не помогнал. Едва когато разказала всичко — от игла до конец, момъкът надробил малко от смокинята във водата, дал на момата да пие — и рогата й намалели на една четвъртина.
— Церът си връща малко по малко силата — рекъл знахарят, — но не съм сигурен дали ще мога съвсем да ти махна рогата. Вижда се, че ти не се разкайваш за злините, които си сторила на оня простодушен и глупав момък.
— Разкайвам се — извикала царкинята и заплакала, — от все сърце се разкайвам.
— Щом е тъй — рекъл знахарят, — съгласна ли си да се омъжиш за него, ако той дойде отнякъде?
— Съгласна съм — отвърнала тя.
Тогава момъкът й открил, че той е същият оня глупак, когото тя пратила с черния дух в най-залутания остров да го изядат мухи и комари. Разказал й, че там намерил един постник, който го научил да лекува.
Тя почнала да го моли със сълзи на очи да я излекува, паднала на колене пред него и взела да му целува нозете.
— Моля ти се — викала тя и плачела, — прости ми тия големи грехове, които съм извършила пред тебе! Прости ме, че съм те накарала толкова да страдаш! Сега разбирам, че съм наказана за тия големи мои злини. Моля ти се, прости ме, излекувай ме и ме вземи за жена; ако ли не щеш, по-добре ме убий: да не съм жива да тегля тоя голям срам!
Момъкът видял, че момата го моли от сърце да й прости, и се съжалил над нея, като я гледал как пълзи и му се моли. Излязъл отвън, начупил една смокиня в питието и го дал на момата. Тя го изпила наведнъж и след малко рогата й се изгубили. Сетне сама отишла при баща си и му казала, че иска да се омъжи за лекаря: или негова да бъде, или ничия.
— Добре, добре — казал царят. — Само да видим дали той ще иска да те вземе; такъв учен човек и от царя е по-голям, та може да те не ще.
Дошъл знахарят, прибрал си чашата, огърлицата, пръчката, пръстена и кесията и казал на царя, че ще си върви: голяма работа го чакала, та трябвало да бърза.
— Не бива така — рекъл царят. — Как може да си вървиш, без да съм те възнаградил? Какво искаш за това голямо добро, което ми направи?
Тогава момъкът отвърнал:
— Дъщеря ти искам.
Царят много се зарадвал, като видял, че се сбъдва желанието му. Почнали да приготвят, каквото трябва, за сватба, а момъкът отишъл с пръчката при майка си — да я покани на сватбата. Майка му се хвърлила да го прегръща и целува, понеже не го била виждала отдавна; толкова й домиляло за него, че не искала да го пусне из ръцете си. Чак след като се успокоила и престанала да плаче от радост, момъкът й казал, че е дошъл да я кани на царска сватба: той ще се жени за най-хубавата мома на света. Сетне извадил чашата, потрил я с ръка и се явил черният дух. Момъкът му поръчал да отнесе майка му и него в царството на най-голямата хубавица. Там направили сватба, каквато никъде не се била ни чула, ни видяла. Момъкът духал три дни и три нощи в кесията и я изтърсвал, докато напълнил целия дворец с жълтици, а после хвърлял от прозорците на всички, които се били събрали да пируват на неговата сватба. Кой що мине, все си напълнял джобовете със злато. Славата за тия жълтици се разнесла толкова надалеко, че и днес отиват хора пред двореца — да видят не е ли останала някоя жълтица някъде, макар че оня царски зет е отдавна умрял.