Выбрать главу

— Не знам — отвърна Грегър. — Ти кажи.

Арнолд пристъпи към машината и натисна един бутон. После произнесе с ясен глас:

— Твърдосплавна гайка с диаметър четвърт инч.

Машината зашумя и запъшка. Лампичките просветнаха. Една плоча се отмести и пред очите им се появи блестяща, току-що изработена твърдосплавна гайка.

— Ето какво ще направим — каза Арнолд.

— Хммм — изръмжа не особено впечатлен Грегър. — Значи прави гайки. И какво друго прави?

Арнолд отново натисна бутона.

— Половин килограм пресни скариди.

Когато панелът се отмести, скаридите бяха върху поставката.

— Трябваше да кажа да бъдат изчистени — заяви Арнолд. — Е, нищо. — Той отново натисна бутона. — Графитен прът с дължина метър и двадесет и два инча диаметър.

Панелът се отвори повече този път, за да може да мине прътът.

— И какво още може да прави? — попита пак Грегър.

— Какво би искал? — каза Арнолд. — Новородено тигърче? Вертикален карбуратор модел А? Двадесет и пет ватова крушка или дъвка?

— Да не би да казваш, че то може да направи всичко? — учуди се Грегър.

— Абсолютно всичко. Това е Конфигуратор. Опитай сам.

Грегър опита и произведе набързо литър прясна вода, ръчен часовник и бурканче със сос за коктейли.

— Хммм — произнесе той.

— Разбра ли какво исках да ти кажа? Не е ли по-добре това, вместо да се товарим с 2305 артикула? Не е ли по-просто и по-логично да си произведем само онова, което ни трябва, когато ни потрябва?

— Изглежда ми добре — каза Грегър. — Но…

— Но какво?

Грегър поклати глава. Наистина какво? Нямаше представа. Просто от опит знаеше, че тези играчки никога не са толкова полезни, надеждни или сигурни, колкото изглеждат на пръв поглед.

Той се замисли дълбоко, след което натисна бутона.

— Един транзистор, серия ГЕ1342Е.

— Машината забръмча и панелът се отвори. Там беше мъничкият транзистор.

— Изглежда добре — отбеляза Грегър. — Какво правиш?

— Чистя скаридите — отвърна Арнолд.

След като се насладиха на вкусния коктейл от скариди, партньорите получиха разрешение от кулата за излитане. След един час корабът беше в космоса.

Насочваха се към Денет IV. Една планета със средни размери в звездния куп Сикофакс. Денет беше горещ, влажен и плодороден свят, страдащ само от един голям недостатък: твърде много дъжд. На Денет валеше през девет десети от времето, а когато не валеше, беше готово да вали.

Работата им беше лесна. Принципите на климатичния контрол бяха добре познати, тъй като много от световете страдаха от подобни трудности. На „ААА — Първокласна“ щяха да й бъдат необходими няколко дни, за да разруши шаблона на климата и да създаде нов.

След едно безпроблемно пътуване Денет се появи пред погледа им. Арнолд изключи автоматичния пилот и насочи кораба надолу през гъстите облаци. Те преминаха през километри бледа призрачна мъгла. Накрая започнаха да се появяват планинските върхове и те намериха една гладка, пуста, сива равнина.

— Странен цвят има тази земя — каза Грегър.

Арнолд кимна. С умела лекота той спусна кораба, изправи го, насочи се точно над равнината и като балансира двигателите, изключи тягата.

— Чудно, че няма никаква растителност — промърмори Грегър.

Само след миг откриха защо. Корабът увисна неподвижно за секунда, а после падна през равнината на около два метра, докато достигна твърда земя.

Равнината, както им се бе сторила, се оказа мъгла, с гъстота каквато можеше да се намери само на Денет.

Те набързо се освободиха от предпазните колани и започнаха да проверяват зъбите, костите и сухожилията си. Когато установиха, че всъщност нямат нищо счупено или разтегнато по телата си, започнаха да проверяват кораба.

Само че ударът не бе минал толкова безнаказано за горкия стар кораб. Радиото и автоматичният пилот бяха напълно разрушени. Десет от кърмовите плочи бяха смачкани и което бе най-лошото, някои фини компоненти на контролното табло за обратен ход бяха счупени.

— Имахме късмет все пак — каза Арнолд.

— Да — съгласи се Грегър, който се опитваше да види нещо през гъстата мъгла. — Но следващият път използвай уредите.

— От друга страна, аз съм доволен, че се случи така — заяви Арнолд. — Сега ще видиш какъв спасител си имаме в лицето на Конфигуратора. Хайде да се хващаме за работа.

Те направиха списък на повредените части. Арнолд пристъпи към Конфигуратора, натисна бутона и каза:

— Кърмова плоча, пет квадратни инча, дебелина половин инч, стоманена сплав 342.