Позволи ми да те излекувам.
Юмрукът му бавно се разтвори и пусна ризата. Мег я дръпна настрана и погледна тялото на своя съпруг. Сетне бавно започна да гали с върха на пръстите си мускулестата му гръд.
— И преди съм усещала мъжката ти сила — каза тя след известно мълчание. — Усещам я, когато ме вдигаш на ръце. Усетих я преди малко, когато те почувствах топъл и гъвкав като котка под дланите си. Но за пръв път виждам твоята гола сила.
Доминик стисна очи. Всяка нежна милувка от ръцете на съпругата му разпалваше в кръвта му дива, необуздана страст. Мег го гледаше с възхищение, което далеч не беше невинно. Беше повече от чувствено.
— Ти си великолепен, воине мой. И много… величествен.
Тя прокара внимателно пръсти по цялата дължина на белега. От гърдите на Доминик се изтръгна приглушен стон. В гласа на Мег нямаше и следа от ужас, в допира й също. Повече от очевидно бе, че наистина изглежда красив в нейните очи.
Това го изуми, защото той прекрасно съзнаваше, че само много силно и дълбоко чувство би могло да превъзмогне грозните следи, оставени по тялото му от войната.
— Това е част от твоята сила — прошепна Мег, като погали отново белега. — Ако можех, бих те излекувала от болката, но никога не бих премахнала белега, получен в достойна битка. Не се бой да се събличаш пред мен, съпруже. За мен ти си колкото силен, толкова и красив.
Тръпка разтърси мускулестото тяло на Доминик. Тръпка, предизвикана от удоволствие, но и от нещо друго — от внезапния духовен копнеж, който го изгаряше като огнените лъчи на слънцето.
— Ти ме разнищваш — промълви той.
— Значи ще трябва да те изплета отново. Но без болката, воине мой. Без болката…
Мег се наведе да го целуне и косите й се спуснаха като хладни пламъци по кожата му. Доминик провря пръсти в коприненото им вълшебство, придърпа я към себе си и впи устни в нейните в страстна, дълга целувка. Когато най-после я пусна, лицето й бе поруменяло от удоволствие, а пръстите й се бяха вкопчили в гърдите му.
— Ти имаш вкуса на слънчевата светлина и на топлия дъжд едновременно — каза той.
— А ти си като виното — прошепна Мег. — Ето, вие ми се свят.
— Тогава трябва да легнеш.
С едната си ръка Доминик събра огнената коприна на косите й. С другата я прегърна здраво и се претърколи върху нея, като я целуваше пламенно. Когато накрая откъсна устни от нея и я погледна, тя лежеше под него с премрежени очи и коса, разперена като огнено ветрило върху черната нощ на наметалото му.
— По-малко замаяна ли си сега? — попита усмихнат той. Мег понечи да отговори, но силна тръпка на удоволствие разтърси тялото й, затова тя просто плъзна гальовно ръце по гърба на съпруга си. И усети под пръстите си мрежа от множество белези — белези, които можеха да се получат само ако човек е бил завързан и бит с камшик, докато кожата му се разкъса и плътта му се превърне в кървава каша.
Тялото на Доминик застина неподвижно, сякаш внезапно се бе отдръпнал от слънчевата светлина в някакво тъмно, усойно място.
— Не са белези на „достойна битка“, нали? — попита горчиво той.
— Грешиш — каза Мег. — Няма по-достойно деяние от това да откупиш с болка болката на своите рицари.
Доминик я погледна изненадано.
— Кой ти каза?
— Саймън. — Тя се взря в потъмнелите му очи. — Той ме увери, че смъртта на султана никак не е била лека.
— Да, беше възможно най-жестоката и недостойна смърт.
— Чудесно — каза Мег с дълга въздишка.
И беше напълно искрена.
Очите на Доминик се разшириха от изненада.
— Доста си свирепа за лечителка.
— Пролетта лекува зимните рани, но твърде рядко бива мека. За да изцери тези рани, пролетта най-напред ги отваря и промива, а това е болезнено и само най-силните създания на природата понасят обновлението. Лекуването не е за мекушавите и страхливите.
Доминик се взря в енигматичното, чувствено друидско момиче, което не преставаше да го изненадва.
— Ще те опозная ли някога? — промълви той.
Преди Мег да успее да отговори, Доминик наведе глава и отново впи устни в нейните. Тя затвори очи и се отдаде цяла на целувката и на воина, чието покрито с белези тяло я опияняваше по-силно дори от първите плахи, нежни стъпки на пролетта по скованата в мраз земя.
Прегръдката му бе като вълшебен огън, който сгрява, без да пари, изгаря, без да причинява болка. Когато дългите му пръсти разтвориха дрехите й и ги смъкнаха до кръста й, Мег, почувствала за пръв път в живота си топлата милувка на слънчевата светлина върху голата си гръд, се надигна инстинктивно, за да се доближи до източника на тази невероятна наслада.
Гледката остави Доминик без дъх, сякаш някой го бе ударил. Той изпъшка, захапа с устни едната й гърда и започна да гали с език кораловото й зърно. Мег изстена от удоволствие и в кръвта му запламтя огнено, диво желание. Той плъзна мощната си ръка под кръста й, изви тялото й нагоре като опъната тетива и засмука гърдите й, карайки я да стене и да се мята от наслада.