Нейният сладък вкус, мирисът й, допирът до гладката й кожа, се забиваха като хищни нокти в тялото на Доминик, изпълваха го с възбуда, която би била невероятно болезнена, ако не му доставяше толкова огромно удоволствие. Той вдигна Мег още по-нависоко с едната си ръка, за да свали с другата всичките й дрехи.
Когато го стори, Доминик я положи върху наметалото си и без да откъсва от нея пламтящия си поглед, съблече и остатъка от собствените си дрехи. Беше напълно възбуден, пламнал от желание и пращящ от бъдещи, неродени още поколения.
Тя ококори очи и нададе стреснато възклицание.
— Уплаших ли те? — попита той, като коленичи до нея.
— Просто съм… изненадана — каза Мег.
Сетне го погледна с нескрито любопитство и се усмихна — усмивка, която накара кръвта му да запулсира трескаво в набъбналия му член.
— Но трябваше да се досетя — промълви тя, като го обхвана в дланта си, — че такъв велик воин не може да няма страховит меч.
Вълната на огнено желание, която заля тялото му при тази неочаквана ласка, едва не разруши бента на способността му да се владее. Вкопчен с последни сили в него, Доминик позволи на една-единствена гореща капчица да се процеди върху дланта на Мег. После легна върху наметалото, без да сваля от нея ненаситния си поглед.
— Ти си истинско съкровище — каза дрезгаво той. — Съкровище, достойно за крал. Смарагдови очи и кожа, нежна и гладка като коприна.
Сетне Доминик започна да целува набъбналите зърна на гърдите й, докато те не станаха тъмночервени и твърди.
— Рубини — промълви той. — Само че топли — топли като дъха на живота.
Когато Мег затвори блажено очи, ръцете му се спуснаха по тялото й, по очертанията на гърдите, талията и бедрата й, и накрая се заровиха в тъмния огън, който гореше между тях. Доминик разтвори лекичко краката й, за да погали меката, уханна плът, за която копнееше още от мига, когато я бе докоснал за пръв път. Пръстите му нежно, но упорито си проправиха път през гъстите къдрави косъмчета, и най-после откриха онова, което търсеха.
— Безценното съкровище — прошепна той.
Неземно удоволствие, едновременно неочаквано и всепоглъщащо, разтърси тялото на Мег. Тя се опита да каже нещо, но от устните й се отрони само един изненадан вик. Гореща влага опари ръката на Доминик и разпръсна наоколо аромата на страстта.
— Сандалово дърво и благоухания — прошепна той. — Най-скъпоценният парфюм на света.
От устните на Мег се отрони дрезгав звук — беше името на Доминик. В отговор Доминик я погали отново и тялото й се разтърси от нова страстна тръпка.
— Ти си съвършена — каза приглушено той. — Ти си огън, който ме изгаря, без да ми причинява болка. По върховете на твоите пламъци има диамантени сълзи. А какво се крие в сърцето на този огън, сладка вещице? Какво ще ми дадеш — наслада или болка?
Неспособен да откъсне поглед от тръпнещото й тяло, Доминик прокара пръст по влажния, хлъзгав отвор на ножницата, която копнееше да приюти меча му. Когато провря лекичко върха на показалеца си в нея, отвътре изригна нов прилив на топла влага, който направи възбудата му непоносима, неудържима.
— Коралови порти, пазещи свещен извор — промълви той, като плъзна пръст по-надълбоко. — Ти наистина си вълшебна, моя друидска невясто.
Мег бавно отвори очи и видя, че лицето му е изопнато като в агония, а очите му блестят като разтопено сребро. Ръцете й погалиха бузите му и се спуснаха по издутите мускули на торса, за да стигнат до набъбналия му член. Тялото му се разтърси конвулсивно, сякаш пръстите й не го галеха, а го одираха жив.
— Ти си болен — каза пресипнало тя. — Позволи ми да те излекувам.
— Има едно-единствено нещо, което може да ме излекува.
— Тогава аз ти го давам.
Като полагаше огромни устия да овладее яростното си желание, Доминик се намести между краката й и разтвори нежните коралови порти с твърдия си като скала меч. Колкото и да копнееше да се освободи час по-скоро от нечовешкото напрежение, той се застави да напредва бавно. Плътта й бе пламнала, готова да го приеме, но толкова стегната, че се боеше да не я нарани.
Изведнъж усети тънкия воал на девствеността й и се вкамени. Не се бе осмелявал да вярва в целомъдрието й, а ето че доказателството беше пред него и препречваше пътя му.
Откритието удвои жаждата му. Ситни капчици пот заблестяха по тялото му — свидетелство за отчаяната му борба да запази самоконтрола, който бе възпитавал у себе си цял живот.