— Не по-голяма от това да си незаконородено копеле — каза Доминик. — Но и аз, и брат ми сме такива.
— Както и Дънкан от Максуел.
Ръцете му трепнаха.
— Изглежда имате слабост към копелетата, мадам? — попита рязко той.
Мег изсумтя.
— Кой, аз? Не. По-скоро бих казала, че те имат слабост към Блакторн!
Пръстите на Доминик отново спряха да се движат. Опитваше се да овладее гнева и отчаянието, които го обземаха всеки път, щом съпругата му заговореше за брака им.
— Не мога да се върна назад и да променя начина, по който се оженихме, нито причината за сватбата ни, нито това, че толкова искам да имам наследници — каза той, когато реши, че вече може да се довери на гласа си. — Нито пък бих го сторил, дори да можех. А ти, моя непокорна съпруго? Би ли искала сватба, която ще разгневи краля на Англия?
— Не — отвърна Мег след кратка пауза. — Това означава война.
— Би ли искала съпруг, на когото не му пука за Блакторн?
— Не.
— Би ли искала съпруг, който не може да те дари с деца?
— Не — прошепна тя.
— Би ли искала съпруг, който не изгаря от жажда по теб?
Мег поклати глава, хапейки устни.
— Тогава защо искаш да се караме? — попита Доминик. — Смяташ ли, че аз няма да се грижа за земята и да я пазя?
Тя отново поклати глава.
— Смяташ ли, че няма да се грижа за децата си и да ги пазя?
— Не.
— Смяташ ли, че няма да се грижа за своята съпруга и да я пазя?
От очите на Мег се търкулнаха две сълзи. Гърлото й се бе свило толкова болезнено, че й бе невъзможно да говори. Тя бавно поклати глава.
Дългите, силни пръсти на Доминик разхлабиха и последната връв. Зелената копринена рокля беше отворена от шията чак до меката вдлъбнатина между хълбоците й. Толкова му се искаше да прокара пръсти по изящната извивка на снагата й, че ръцете му трепереха от възбуда.
— Смяташ ли, че не съм достоен за теб? — попита той с пресипнал от напрежение глас.
— Не — прошепна Мег. — Съвсем не, господарю мой.
В следващия миг тя си пое рязко дъх, защото устните на Доминик бяха започнали да галят нежно шията й, докато пръстите му сръчно развързваха тънките върви, стягащи долните и дрехи.
После устните му се заспускаха бавно по гърба й, а ръцете му се промушиха през разтворените й дрехи и се плъзнаха нежно по заоблените й хълбоци. Мег беше топла и гладка и той повече от всичко на света искаше да свали тозчас собствените си дрехи и да се потопи в огнената жарава, която го очакваше вътре в нея.
Но още беше рано. Първо щеше да чуе как устните й викат неговото име и да почувства как ноктите й се забиват в кожата му, разпалвайки още по-силно огромната му жажда.
Пръстът му внимателно се спусна по тясната вдлъбнатина между хълбоците й, за да стигне до скритото под нея съкровище. Звукът, който се изтръгна от гърдите на Мег, накара Доминик да се усмихне победоносно. Беше неговото име.
— Да? — измърмори той. — Искаш ли нещо?
Дъхът му опари кожата на хълбоците й. Зъбите му, които я хапеха с невероятна нежност, караха сърцето й да бие като обезумяло. Когато пръстът му се плъзна в нея, коленете й се подкосиха.
— Толкова обичам да те докосвам — прошепна Доминик. Мег изстена, замаяна от сладостните движения на пръста му, изучаващ нейните дълбини. В първия миг Доминик реши, че й е причинил болка, но тогава от недрата на нейната женственост избликна гореща влага, която му показа, че е сгрешил. Бавно, мъчително бавно той плъзна още един пръст в пламналото й лоно и тялото й откликна незабавно.
— Отваряш се тъй лесно и плавно под пръстите ми — каза Доминик с подрезгавял от желание глас. — Сякаш си ключалка, направена специално за моя ключ.
Мег не успя да отвърне нищо, защото целувките му започнаха да стават все по-жадни и по-яростни. Устните и зъбите му караха цялото й тяло да настръхва от възбуда. Внезапно той плъзна ръка между бедрата й, разтвори ги рязко и впи устни в меката й плът.
Взрив на безумна наслада разтърси тялото на Мег. Тя изви снага като дъга, крещейки името на Доминик. Той обгърна хълбоците й е едната си ръка и отново я обсипа с опожаряващите ласки на пръстите и устните си.
От гърдите й се изтръгна дрезгав вик, който разпали страстта на Доминик още по-силно. Той отново я зацелува с огнена жажда и отново плъзна пръсти в нея, разтваряйки гъвкавата й ножница, за да може да приеме меча му без болка.
— Доминик — изстена Мег и се отпусна отмаляла върху мощната му ръка. — Не издържам повече.
Доминик неохотно измъкна пръсти от топлата й вътрешност, но в същия миг разбра, че не иска да я пуска. Искаше да чува виковете й, да докосва топлата й мекота, да вдъхва неповторимия й аромат…