— Още малко, сладка вещице. Само още малко.
Преди Мег да успее да каже нещо, устните му се впиха като нажежено желязо в основата на гръбнака й. После пръстите му отново бяха вътре в нея, проникваха все по-надълбоко, превръщаха кръвта й в разтопена лава. Тя изстена. Тялото й се разтърси в конвулсии.
От гърдите на Доминик се изтръгна дрезгаво, победоносно възклицание. Той се изправи бавно на крака, без да престава да я гали. Когато Мег политна напред, опиянена от ласките му, ръката му се плъзна под гърдите й и я задържа на крака. Голият й гръб го примамваше неустоимо с кадифената си мекота. Искаше му се отново и отново да проследява с устни и пръсти изящната извивка на гръбнака й — чак до горещата сърцевина на нейната женственост, недокосвана от никой друг, освен от него.
— Ти си безмилостна съблазнителка — промълви Доминик.
— Защо? — попита тя.
Отмалелият й глас звучеше като котешко мъркане. Доминик потрепери. Цялото тяло го болеше от усилията да запази способността си да се владее, която се изпаряваше с всеки нов удар на сърцето му.
— Караш ме да искам да се потопя в теб тук и сега — каза той задъхано.
— Да. — Ноктите й се впиха в ръката му. — Да, воине мой. Вземи ме тук и сега! Не издържам повече. Чувствам се празна.
Без да каже нищо, Доминик я вдигна с една ръка, а с другата свали дрехите й толкова припряно, че златните звънчета зазвъняха стреснато.
Леглото беше на твърде много крачки. Масата за шиене — само на две.
С едно-единствено нетърпеливо движение Доминик помете пъстрите конци и кошниците от масата. Сетне сложи Мег да седне върху нея и се зае със собствените си дрехи.
— На масата ли? — изненадано попита тя.
— По-близо е от леглото.
Мег не каза нищо повече, защото бързите пръсти на Доминик вече бяха успели да освободят възбудения му член от оковите на дрехите.
— Може ли… да те докосна? — прошепна тя, омагьосана от гледката.
— Ще умра, ако не го сториш.
Пламтящият допир на нежните й ръце й изтръгна от гърдите му дрезгав стон.
— Толкова е твърд — промълви Мег, като плъзна пръсти от основата на члена му чак до набъбналата му глава. — И в същото време толкова гладък. Особено тук. По-гладък от коприна.
— Боже, дай ми сили! — изпъшка Доминик, стиснал зъби.
Желанието разтърси тялото му като гръмотевичен тътен. Бурята в кръвта му бе готова да изригне всеки миг. С последни сили той успя да овладее свирепата си жажда. По тялото му бяха избили капчици пот.
Задъхан, Доминик дръпна ръката на Мег и захапа дланта й.
— Не те ли докоснах както трябва? — попита тя.
— Напротив. Докосна ме точно както трябва. За малко да пръсна семето си в ръката ти.
Изненадата в погледа на Мег бързо се замени с любопитство. Тя сведе очи към страховития му член и наклони замислено глава. Но в следващия миг я вдигна рязко със сподавено възклицание. Доминик бе хванал коленете й и бе започнал да ги разтваря.
— Ето така, сладка вещице. Пусни ме до себе си.
Мег опита да отговори, но не успя. Силата на ръцете, които я разтваряха неумолимо, отнемаше гласа й. Сребърният блясък в погледа на Доминик, вперен в нейната голота, я разтреперваше.
Знаеше, че би трябвало да изпитва страх, да се чувства безпомощна. Вместо това се чувстваше необичайно силна, горещо желана. Беше сигурна, че в този момент в мислите на съпруга й не съществува нищо друго, освен копнежа му да я притежава.
Доминик вече беше между бедрата й и я галеше нежно с ръка. Когато пръстът му проникна в нея, по тялото й пробягнаха огнени мълнии. Не закъсня и топлият дъжд на страстта.
Устните й прошепнаха задавено името на Доминик. Той продължаваше да я гали, да плъзга пръсти все по-навътре и по-навътре в нея, изтръгвайки от гърдите й тихи викове, докато накрая Мег отметна глава назад и се предаде на обладалата я необуздана страст.
— Да — каза Доминик. Очите му горяха. — Точно такава те искам — гореща, влажна, викаща името ми.
— Не мога… да издържам… повече.
Той се засмя гърлено, сетне потрепери, усетил топлия изблик на влага върху своя меч, чийто връх вече опираше огненото гърло на ножницата.
— Аз също. — Гласът му бе прегракнал. — Обвий краката си около кръста ми и ме притегли към себе си. Да, точно така.
Ръцете му се плъзнаха под хълбоците й.
— Вземи ме сега, вещице. Вземи ме в себе си, дълбоко в себе си.
И той проникна в нея докрай с един-едничък тласък. Мег нададе дрезгав вик. Имаше чувството, че ще бъде разкъсана. Доминик понечи да се отдръпне, но не успя. Не можеше да изостави дори милиметър от тези знойни, стегнати недра, които прилепваха към него по-плътно и от собствената му кожа.