Шотландския чук все още не бе премерил силите си в турнира. Доминик льо Сабр също.
— Изглеждаш скептично настроен — каза Доминик тихо, така че да го чуе само брат му.
Саймън го изгледа изпод вежди.
— Ти пък изглеждаш самоуверен и доволен.
— Страхувах се да не би Дънкан да заподозре, че му се готви капан и изобщо да не се появи.
— А той не само се появи, ами и доведе всички рийвъри, годни да яздят коне.
— Да, но само трима от неговите рицари могат да се сравняват с нашите — каза Доминик.
— Дънкан сам се равнява на двама рицари.
— Така е.
Саймън проследи погледа на брат си, насочен към неравната арена. Четирима рицари стояха настрана от пъстрата шотландска сбирщина. Един от тях беше Дънкан от Максуел. Ако се съдеше по спокойните им, сурови лица, другите бяха все мъже, за които битките и смъртта не крият никакви тайни.
— Интересно, че Руфъс не е сред четиримата добри рицари — отбеляза Саймън.
Доминик сви рамене.
— Дънкан е хитър, мътните да го вземат. Той знае, че Руфъс му завижда. Затова се доверява само на онези тримата, които стоят до него.
— Руфъс е глупак — каза Саймън. — Жалко, че не той е водач на рийвърите. Можехме да го подмамим в някоя кочина и да го затворим вътре да се въргаля заедно с прасетата.
— Като говорим за кочини и прасета… виждал ли си напоследък свещеника?
— С агнешки бут в едната ръка, кана ейл в другата и сладка кифличка между зъбите — саркастично каза Саймън. — Да, видях го.
— Къде?
— Покрай Дънкан, къде другаде? Църквата изобщо не си прави труда да крие предпочитанията си. Трябваше да изпъдиш свещеника на север заедно с копелето на Джон.
Доминик се усмихна лекичко.
— Мислех да го сторя — призна той. — После обаче реших, че добрата стара църква може да ми бъде от полза, докато не хвана юздите на Блакторн здраво в ръцете си.
— И сега имаш нужда от свещеника? — попита с любопитство Саймън.
— Да. Войниците по местата си ли са?
— Както ми наредихте, господарю. Сега ще бъдеш ли така любезен да ми кажеш какво, за бога, си намислил?
— Нищо особено. Ще обвиня Шотландския чук в опит за отвличане на съпругата ми.
— Защо? Мислех, че целта на рийвърите е била да убият теб.
— Твърде е възможно, но това не би предизвикало никакво брожение сред народа. Обаче да отвлечеш нечия законна съпруга с цел незаконно плътско съвкупление…
Саймън присви очи. После устните му трепнаха в усмивка, мрачна като усмивката на брат му.
— Дори рийвърите не могат да се обявят публично в подкрепа на подобно деяние — продължи Доминик. — А църквата ще трябва да бъде още по-публично ужасена. Мислиш ли, че един отлъчен от нея би могъл да бъде водач на благоверни рицари?
— Ти ще убиеш Шотландския чук, нали? — попита Саймън след кратко мълчание.
— Ако трябва. — Доминик сви рамене. — А изглежда, че трябва. Рийвърите започват да стават твърде силни.
Усмивката на Саймън угасна.
— Това ще означава война.
— Може би. Но без Дънкан за водач рийвърите ще бъдат разгромени много по-лесно…
Доминик се поколеба, подбирайки внимателно следващите си думи.
Хладни тръпки полазиха по кожата на Саймън. В очите на брат му имаше тъмни сенки, каквито не бе виждал никога досега, дори след излизането му от мрачния султански зандан.
— Ако умра — поде Доминик, — погрижи се Мег да…
— Не! Ти няма да умреш! Аз лично ще пазя гърба ти. Томас Силния…
— Няма да прави нищо — прекъсна го Доминик. — Ти също. Аз ще обвиня Дънкан, че отвлича чужди съпруги. Той ще отрече. Въпросът ще бъде разрешен по начин, който никой няма да може да оспори — чрез свещения ритуал на единоборството.
— По дяволите! — ужасено възкликна Саймън. — Това е прекалено голям риск. Може някое камъче да препъне коня ти, или някой случаен удар да те изненада, или пък някой от рийвърите да…
Доминик вдигна ръка, за да го накара да млъкне. — Това е единственият начин, по който бихме могли да избегнем войната — каза рязко той.
Настъпи мълчание. Накрая Саймън въздъхна тежко.
— Така да бъде — каза той. — Но ако Шотландския чук те убие, аз ще направя от черепа му чаша, а от кръвта му — вино.
На устните на Доминик трепна лека усмивка.
— Не се и съмнявам, че ще го сториш, братко. Ти си дяволски бърз с този твои меч.
— А ти си дяволски силен.
— Шотландския чук също.
Саймън не оспори думите му.
— Върви да намериш свещеника, преди да се е напил толкова, че да не може да опрости греховете ни — каза Доминик.
— Няма нужда да го търся.
Доминик проследи погледа на брат си.