Мег погледна съпруга си с очи, в който блестяха сълзи на страх и гняв, готови да се излеят всеки миг.
— Единият ще убие — прошепна измъчено тя. — Единият ще умре. Как можеш да кажеш, че всичко ще бъде наред?
— Блакторн ще оцелее.
Мег затвори очи. Две сълзи се спуснаха като неуловими лунни лъчи по бузите й. Опита се да каже нещо, но не можа. Очите й се отвориха. Треперещите й пръсти обходиха бавно чертите на мъжественото му лице, сякаш искаха да ги запечатат завинаги в паметта й.
— Земята винаги оцелява — каза задавено тя. — Само хората живеят и умират. И любовта.
После Мег вдигна ръце към шията си, свали припряно златната верижка, на която бе окачен старинния кръст на майка й, целуна кръста и го притисна към облечената в метална ръкавица длан на Доминик.
— Бог да те пази — прошепна тя.
Доминик свали ръкавицата си и стисна кръста в голата си ръка. Топлината на скъпоценния метал бе топлината на самия живот, защото кръстът бе лежал между гърдите на Мег. Той го целуна и го сложи на собствената си шия.
Дънкан наблюдаваше тъжно момичето, за което някога беше сгоден, и мъжа, когото съдбата бе направила негов враг.
— Меги, никога не бих те отвлякъл, нито пък бих опетнил честта ти — каза той, нарушавайки възцарилото се мълчание. — Вярваш ми, нали?
— Да — отвърна тя.
— Е, това поне е нещо.
— Но не е всичко — каза Мег.
Тонът й накара рицарите да се обгърнат и да я изгледат подозрително. Тя също гледаше тях и по-специално онези от тях, които стояха близо до Дънкан. Лицето й бе бледо като платно, с изключение на очите й, които святкаха като зелени огньове.
— Ако някой от вас извади меча си, преди официално да е обявен краят на двубоя — заяви Мег, като произнасяше всяка дума бавно и отчетливо, — ще разберете какво е да си навлечеш гнева на една друидска лечителка.
Дънкан се усмихна тъжно.
— Ах, Меги, ти не можеш да убиваш и много добре го знаеш.
— Така е. — На устните й се появи мрачна усмивка. — Но има и по-лоши неща от смъртта, Дънкан от Максуел. Погрижи се хората ти да не ги открият в своите сънища и да не ги преживеят наяве.
Когато Мег обърна гръб на Дънкан, свещеникът пусна оглозгания кокал на земята и се прекръсти припряно. Всички мъже изглеждаха смутени. Всички, освен Доминик. Цялото му внимание бе съсредоточено върху момичето, което пламтеше като кипяща пролет, извличаща живот от мъртвата земя. В съзнанието му отекнаха думите на Мег — думи, които едва сега започваше да разбира.
За да изцери зимните рани, пролетта най-напред ги отваря и промива, а това е болезнено и само най-силните създания на природата понасят обновлението.
Лекуването не е за мекушавите и страхливите.
Във възцарилата се тишина, нарушавана единствено от неясното, завадено дърдорене на свещеника, Дънкан и Доминик бяха причестени, изпълнени бяха и останалите ритуали. Когато и двамата воини бяха вече подготвени да се срещнат със своя бог, свещеникът млъкна.
Саймън взе от Джеймсън шлема на Доминик, нагласи го на главата на брат си и свали наметалото му. Макар че нито един от двамата мъже не промълви и дума, Мег усети ясно дълбокото чувство, което гореше в гърдите им, и сърцето й се сви от болка.
После тя погледна Дънкан, но видя в него не врага, а лешниковите очи и момчешката усмивка, които толкова често бяха повдигали духа й като дете. Сълзи изпълниха очите й, замъглявайки образа на мъжа, когото винаги бе приемала за свой брат.
Когато погледът й отново се проясни, Мег видя, че очите на Доминик, блестящи като ковано сребро, са вперени в нея и Дънкан. Копнееше отчаяно да отиде при своя съпруг, да го прегърне още веднъж и да бъде прегърната от него, но вече бе твърде късно.
Пронизителният звук на боен рог отекна над моравата и хората край нея застинаха като омагьосани. Приличаше на вой на вълк, вдигнал глава към кървава луна. Сред тишината, настъпила след последния, все още незаглъхнал тон, от двете противоположни страни на моравата бяха изведени два бойни жребеца — едрият, черен Крузейдър и мощният кафяв кон на Дънкан.
Без да кажат и дума, Мечът и Шотландския чук обърнаха гръб един на друг и отидоха при своите коне. Яхнаха ги едновременно и по еднакъв начин — с един-единствен тигров скок, сякаш железните ризници и шлемовете, ръкавици и гривните, мечовете и щитовете бяха направени не от тежък метал, а от ефирна лунна светлина. После взеха копията от ръцете на валетите си и ги насочиха напред в очакване на сигнала за атака.
Нейде иззад гърба на Мег долетя детски плач, сетне се чуха лай на куче и свиреп писък на сокол, само собственият й отчаян вик стоеше заседнал в гърлото й като буца.