— Има неща, които съм чувал, че правели сарацините, и които много ме заинтригуваха — измърмори той, вперил жадно поглед в мястото, където телата им скоро щяха да се съединят. — Но досега никога не съм се изкушавал да ги опитам.
— Какви неща? — попита отново Мег.
— Различни начини двама влюбени да си доставят удоволствие и накрая да достигнат до пълно блаженство.
Тя сведе очи с престорена свенливост.
— Безсрамно е от моя страна, но трябва да си призная, че съм любопитна да ги узная.
— Да, вещице моя. Виждам любопитството ти. — Доминик се усмихна многозначително. — Ще ми достави огромна наслада да задоволя него… и теб.
Палецът му се провря в мекото гнездо между бедрата на Мег и докосна лекичко скритото вътре съкровище. Тя потръпна, обзета от неземна наслада.
— Толкова си чувствителна — прошепна Доминик.
Мег отново потръпна.
— А моят пръст е толкова груб — продължи той. — Струва ми се, че езикът ми би бил по-подходящ за полиране на живия скъпоценен камък на твоята страст.
Стреснатото й изражение накара Доминик да се засмее, въпреки нечовешкото напрежение, изопнало цялото му тяло.
— Да, вещице моя. Вече започваш да разбираш.
При вида на възбудените й зърна и пламналата й от желание кожа в гърдите му се надигна тържествуващ вик. Той обхвана гърдите й с длани и разтърка чувствено зърната им. Сподавеният й стон премина във вик на страстно желание, когато дългият му показалец се спусна нежно по корема й и се плъзна дълбоко в нея.
— Искам те — простичко каза Доминик.
— Аз съм твоя. Вземи ме.
— Да — прошепна той. — Чувствам, че щедростта ти е искрена. Никога не съм виждал жена като теб. — Мощна тръпка разтърси тялото му. — Този път ще те накарам да крещиш от удоволствие, моя чувствена вещице. Кълна се.
— Ами ти? Ще ме научиш ли да ти доставя такова удоволствие?
Доминик изпъшка.
— Не би трябвало.
Но в крайна сметка го стори.
26
— Готова ли си за един лов със соколи тази сутрин? — попита Доминик с тих глас. — Или моята красива соколица все още се чувства неразположена?
Чувственият блясък в очите му накара Мег да се изчерви. Минали бяха два дни от паметния следобед в банята, когато бе открила колко страстен и пламенен любовник е съпругът й.
До онзи следобед Доминик бе сдържал фантазията и силата си. Надяваше се никога повече да не го прави. Защото бе открила, че самата тя е не по-малко пламенна и страстна от него.
— Чувствах се неразположена съвсем за кратко — прошепна тя. — Взех една вана и веднага се оправих.
Пламъкът в очите на Доминик се разгоря. Той докосна усмихнатите й устни първо с пръст, сетне с устни, и прошепна:
— Твоите вани наистина са вълшебни, сладка вещице. Като се върнем от лова, ще трябва отново да си вземем една.
Безмълвният отговор на тялото й разпали желанието му още повече. Изкушението да я целуне истински бе неустоимо, но Доминик предчувстваше, че ако му се поддаде, единственият сокол, който ще успее да полети в тази утрин, ще бъде неговата много специална друидска соколица.
Той вдигна неохотно глава и се взря напрегнато в необикновените зелени очи на своята съпруга. Бяха бистри и спокойни като свещени извори. Но всяка нощ, когато спеше до нея, тя се будеше поне по веднъж вледенена и трепереща.
Снощи също.
Защо се страхуваш?
Сънувам друидски сънища.
Какви?
Опасност.
Каква опасност?
Тази сутрин Дънкан потегли на север. Рийвърите са разделени на две. Онези, които последваха Руфъс, са твърде слаби. Останалите ми рицари скоро ще бъдат тук. Каква друга опасност може да ни заплашва?
Не знам. Знам само, че продължавам да сънувам.
Пронизителен писък на сокол се извиси над обичайната глъчка в крепостта.
— Фатима става нетърпелива — усмихна се Мег. — Усетила е, че съвсем скоро ще разпери криле в небето на Блакторн.
— Денят е много подходящ за това.
Мег погледна през високия, тесен прозорец на кулата, през който слънцето изливаше в стаята топлия си жълт порой.
— Да — каза тя. — Денят е хубав. Може би пролетта най-после е успяла да разтопи ледената гръд на зимата.
Нещо в гласа й обаче подсказа на Доминик, че Мег все още не вярва зимата да е победена.
Ритмично чаткане на подкови по камъните в двора възвести пристигането на рицарите, нетърпеливи да потеглят на лов. Доминик и Мег се отправиха към стълбата, за да слязат долу и да се присъединят към тях. Но щом стигнаха до салона, към тях се спусна Едит.