Конят на лорд Доминик е паднал и господарят е тежко ранен. Валетът каза, че животът му е в опасност. Трябва да отидете веднага!
Стигна и до най-стръмния от склоновете, които трябваше да изкачи. Тук пътят беше неравен, а гъстата гора от двете му страни допълнително затрудняваше ездата. Налагаше се отново да забави ход.
Изневиделица от гората наизскачаха множество рийвъри и светкавично обградиха Мег от всички страни. Тя дръпна рязко юздите на кобилата и я изви надясно към тясната пролука между двама от тях.
Но старото животно бе твърде бавно. Двамата мъже светкавично приближиха мощните си бойни коне един до друг, затваряйки пролуката. Въпреки това Мег пришпори кобилата си напред, но добре обучените жребци веднага се изправиха на задните си крака, готови да отблъснат атаката й.
С крайчеца на окото си Мег забеляза, че зад гърба й идват още мъже. В последен, отчаян опит да избяга, тя дръпна юздите наляво. Преди обаче омаломощената кобила да успее да реагира, един от жребците скочи напред и я ритна с предните си крака. Коленете на старото животно се огънаха, но още преди да падне на земята един от рийвърите сграбчи Мег през кръста и я метна на собствения си кон.
— Не! — изкрещя тя, като се извърна и замахна да издере очите му. — Съпругът ми е ранен! Трябва да отида при него!
Една желязна ръкавица я удари по главата и Мег изпадна в несвяст. Когато дойде отново на себе си, вече беше преметната по очи върху бедрата на мъжа, а жребецът му се носеше стремглаво през гората.
Доминик! Съпруже мой, воине мой, какво са сторили с теб?
Нямаше друг отговор на този въпрос, освен тътена на тежките конски копита и зловещото осъзнаване, че друидският й сън се е сбъднал, което я смрази до мозъка на костите й.
В тишината на своята вцепенена пуша. Мег зовеше отново и отново мъжа, който бе станал част от нея.
— По дяволите! — изръмжа Саймън, като погледна намръщено брат си. — Цяла сутрин си като на тръни. Какво ти става? Фатима се справи превъзходно.
Доминик го изгледа навъсено, сетне продължи да наблюдава източния зъбер със студен, замислен взор. Фатима бе кацнала спокойно на пръта, прикрепен към седлото на коня му. Слънчевите лъчи падаха върху меката, кожена качулка на главата й и танцуваха като палави огньове по златните турски шевици, с които бе украсена.
— Не мога да се отърся от усещането, че трябваше да тръгнем с ризници и с бойни коне — каза Доминик след известно мълчание.
— Защо? Смяташ ли, че Дънкан ще престъпи клетвата си?
— Ако смятах така, щях да го убия, не да го пощадя.
Саймън изсумтя.
— Когато вчера Дънкан потегли към своите земи на север, той взе със себе си най-добрите си рицари. Останалите рийвъри в момента представляват само шайка жалки разбойници.
— Така е.
— Руфъс не е никакъв водач — продължи Саймън. — До две седмици рийвърите ще са се пръснали като пепел на вятъра.
— Същото казах и аз на Мег тази сутрин, в тъмните часове преди разсъмване.
— Е, и?
— Тя не се успокои.
Саймън измърмори под носа си нещо за друидските вещици и за проблемите, които създават на мъжете, женени за тях.
— Имат си и своите добри страни — каза Доминик, като се усмихна на себе си.
Сред тях бяха косите на Мег, които изглеждаха прекрасно на светлината на свещите, особено когато бяха разпилени по тялото на нейния съпруг, докато меките й устни го учеха, че и соколът кара своя господар да лети. Преживяването бе доставило невероятна наслада и на двама им.
Безпокойството, което го измъчваше още от сутринта, изведнъж изкристализира в болезнена нужда отново да бъде с нея. Без дори да се замисли, Доминик обърна коня си обратно. Сивият жребец се подчини незабавно. Беше по-дребен от Крузейдър, но за сметка на това се движеше по-бързо и с по-голяма лекота, и бе идеален за ловуване.
— Доминик? — извика изненадано Саймън.
— За днес се наловувах — каза през рамо Доминик. — Време е да видя как е моята малка соколица.
— По дяволите! Толкова ли се страхуваш да я изпуснеш от очи? — измърмори Саймън.
Без да му отговори, Доминик взе Фатима на китката си и пришпори коня си в галоп. Саймън изруга, прибра собствения си сокол и препусна след него. Останалите трима рицари и шестимата валети бързо ги последваха.
Вече наближаваха крепостта, когато забелязаха нещо странно. При вида на завръщащата се ловна дружина селяните, които работеха по полята, зарязваха заниманията си и се втренчваха в господаря на Блакторн така, сякаш виждаха призрак.