Омразата в гласа й накара Мег да трепне. Едит така и не бе успяла да прости на норманците за това, че бяха убили съпруга й, баща й, братята и чичовците й, и че бяха отнели земите им.
Във възцарилата се неловка тишина отекна бавният ритъм на капещата вода. Звукът накара ръцете на Мег да настръхнат. Несъзнателно бе затаила дъх и бе започнала да брои безмилостните капки. Да можеше да ги спре!
Изведнъж настъпи пълна тишина.
Сребърната купа беше празна.
— Хайде — каза Мег и разпери ръце. — Да свършваме по-бързо с това.
След броени мигове тя вече беше облечена в приказната рокля, ослепителна като лунни отблясъци по речна повърхност. Едит стегна вървите на гърба й и роклята прилепна към тялото й. Лека като мъгла, сребристата тъкан обгръщаше нежно фигурата й, очертавайки меките й женствени извивки.
Когато Едит отстъпи назад, Мег се завъртя на пръсти. Полите на роклята се вдигнаха, сетне се спуснаха отново. Дрехата й прилягаше съвършено, сякаш бе направена специално за нея, а не за майка й или за нейната майка.
— Сигурна ли сте, че няма да сложите брошката, която ви подари лорд Доминик? — попита Едит.
— Преди сватбата си друидските девойки носят само сребро. А след сватбата — само злато. Ще си я сложа съвсем скоро.
Ако остана жива.
— Глупости — измърмори Едит. — Ще изглеждате съвсем безцветна в сравнение с норманската уличница.
Тя подаде на своята господарка много дълга, сложно изплетена верига от сребро и бистър кристал. Също като часовника, веригата бе предавана в рода й от поколение на поколение. Дебела колкото кутрето на Мег и гъвкава като вода, веригата обгърна талията й, кръстосана бе на хълбоците й и се спусна отново отпред като сияйна гирлянда.
Краищата й стигаха чак до долния ръб на роклята като два беззвучни, изящни водопада. И също като пръски във водопад вплетените в нея кристали превръщаха светлината в неуловими пъстри отблясъци, в мънички парченца от седемцветната дъга, които се появяват в миг и пак в миг отлитат.
Мег вдигна ръцете си, по които нямаше нито един пръстен, свали гребените, придържащи косата й и тя се спусна по раменете и гърдите й чак до хълбоците. На фона на ефирната сребриста рокля косата й пламтеше като огнена страст — страст, каквато Мег никога не бе изпитвала.
— Е — промърмори недоволно Едит, — ако не друго, поне косата ви изглежда блестящо.
С тези думи тя подаде на своята господарка простата сребърна диадема, която трябваше да придържа косата й изпъната назад. От вътрешната страна на диадемата бяха гравирани древни руни.
— Бих могла да забода брошката на… — започна Едит, но тутакси бе срязана.
— Не.
Мег събра косите си в дълга опашка, сетне, без да каже и дума, протегна ръка. Едит й подаде сребриста пелерина, помогна й да я облече и я прикачи за раменете й с две сребърни катарами. Наметката се спусна по снагата й и се разля по пода зад гърба й като тежка сребърна вълна.
С едно рязко движение Мег вдигна качулката на пелерината, скривайки косата си. Едит постави диадемата на главата й и огледа недоволно резултата.
— Няма да можете да засенчите уличницата — каза безцеремонно тя.
— Затваряй си устата — долетя откъм прага гласът на старата Гуин. — Ти нямаш представа колко по-важни неща са поставени на карта.
Мег се извърна към вратата. При рязкото движение по роклята й припламнаха сребърни отблясъци, а кристалите на веригата блеснаха, обагрени в цветовете на дъгата. Но това, което прикова вниманието на Гуин, бяха очите на Мег. Сред сребристия облак на пелерината тези очи горяха като зелени огньове.
Гуин си пое дълбоко дъх. И сведе глава в знак на почит пред друидската девойка, която стоеше пред нея, събрала в себе си толкова стародавни ритуали и надежди.
Преди обаче да успее да каже каквото и да било, църковните камбани звъннаха отново, призовавайки Мег на собствената й сватба.
И на война.
7
Свещеният покой на дървената постройка бе пропит с мирис на тамян и благоухания. Столовете сияеха, прясно намазани с восък. От свещниците се издигаха стотици огнени езичета. Скъпите брошки, огърлици, диадеми, вериги и пръстени отразяваха танца на пламъчетата и озаряваха църквата с блясъка си подобно на звезди по небосклона.
Шотландски танове, саксонски благородници, нормански аристократи и рицари от най-различни страни стояха един до друг и се дебнеха като диви зверове, сбрани накуп от пролетното пълноводие.
Доминик обходи тълпата с мрачния си сив поглед. Както бе и очаквал, под плащовете на мъжете се виждаха мечове. Ножниците на някои от тях бяха обковани със скъпоценни камъни — знак, че оръжията в тях са по-скоро церемониални, отколкото бойни. Други обаче, също като ножницата на самия Доминик, бяха не от декоративно сребро, а от яка стомана.