Въпреки навалицата в малката църква никой не смееше да се доближи до Доминик, дори чернокосата жена, чиито богати накити и пищна алена рокля привличаха погледите на всички. Не се осмеляваха, защото във вида му имаше нещо, което напомняше хищен орел, готов всеки миг да се нахвърли върху жертвата си.
Единствено Саймън имаше кураж да се приближи до своя брат. Единствено Саймън знаеше, че при Доминик разумът владее страстите, а не обратно.
— Всичко е готово, освен булката — измърмори той, като пристъпи плътно зад гърба на брат си, за да не може да го чуе никой друг.
Доминик кимна.
— Свещеникът възпротиви ли се?
— Оплака се, че имало твърде голяма тълпа пред олтара. Аз обаче изтъкнах, че нямаме кой знае какъв избор. Не бих могъл да сложа моите хора да седнат при благородниците, нали?
Ироничният въпрос накара Доминик да се усмихне.
— Хората на Дънкан са въоръжени до зъби — отбеляза Саймън.
— Да.
— Само това ли имаш да кажеш по въпроса?
— Рийвърите са просто шайка дрипльовци.
— Но стоманата на оръжията им е доста добре закалена.
Доминик изръмжа.
— Когато се появи Дънкан, стой плътно до него. Не го изпускай нито за миг.
— Ами Джон? — попита Саймън, като погледна към първия ред, където лежеше господарят на Блакторн, загърнат в драгоценна наметка. — Каквото и да се случи, ще започне от него.
— На него не му липсва желание да ме разсече с меча си от глава до пети, но няма сила — сухо отвърна Доминик. — Докато Дънкан има и двете. Някога той е бил сгоден за лейди Маргарет.
Саймън присви очи и измърмори под носа си нещо, което би накарало добрия свещеник да подскочи, ако го беше чул.
— Трябва да се покаеш за тези греховни слова — каза Доминик, като се усмихна лекичко. — Но признавам, че и аз споделям чувствата ти към човека, който е щял без да му мигне окото да омъжи дъщеря си за своя незаконен син.
— Ами ако тя не му е дъщеря?
— Тогава защо не я е прокудил и не е провъзгласил Дънкан за свой наследник? Нима има човек, който иска земите му да отидат в ръцете на зет му, а собственото му име и род да останат без продължение поради липса на синове?
В този момент сред събраното множество настъпи оживление — булката току-що се бе появила на прага на широкия църковен портал. Трепкащото осветление създаваше впечатление, че Мег е облечена в сребърна мъгла, правеше я да изглежда ефирна като лунен лъч. Зад нея се показа грамадна мъжка фигура, която изцяло скри светлината на облачния ден, нахлуваща отвън.
— Върви — тихо каза Доминик.
Без да каже и дума повече, Саймън се отправи обратно към тълпата, скупчена около първите редове.
Тъй като Джон бе твърде немощен, а сред роднините на наследницата на Блакторн нямаше нито един мъж, който да я отведе до олтара и да даде обувката й на Доминик, както изискваше ритуалът, символизиращ преминаването й от властта на нейния баща към властта на съпруга й, лейди Маргарет се придружаваше от Дънкан от Максуел.
При вида на шотландския тан, който пристъпваше самоуверено, хванал Мег под ръка, Доминик усети прилив на свирепа ярост. Това го изненада, защото никога през живота си не беше изпитвал ревност. Сега обаче изпитваше. Той и само той трябваше да стои близо до Мег, да вдъхва аромата на кожата й, ухаеща на билки, да усеща топлината й, да я докосва и да бъде докосван от нея.
Точно тогава Доминик видя очите на Мег и забрави за Дънкан, забрави за свещеника пред олтара, забрави за мечовете, прибрани в ножниците в очакване да бъде или да не бъде произнесена съдбовната дума. Виждаше само бъдещата си съпруга, която пристъпваше бавно към него, и полека-лека започваше да разбира болезнената надежда, изписана по загрубелите лица на простите хорица от Блакторн, вперили очи в своята господарка.
Ако пролетта беше от плът и кръв и слизаше при простосмъртните, за да прогони зимата, очите й щяха да имат точно този цвят и щяха да горят точно по този начин — два зелени пламъка, озарени от надеждите на хората за ново начало.
Мег продължаваше да върви бавно по пътечката между редовете от седалки. В църквата се бе възцарила пълна тишина, но тя не забеляза това. Очите й бяха вперени в чужденката, чието пищно тяло и скъпи дрехи недвусмислено показваха колко добре си е платил Доминик за удоволствието да я има. Мари не забеляза погледа на Мег, защото в същото това време самата тя бе впила жадно поглед в Доминик.
Невястата проследи посоката на този поглед и дъхът й секна. Доминик я наблюдаваше, застанал в спокойна, но далеч не скриваща мощта на тялото му поза. Да, чакаше съвършено неподвижно пред олтара на църквата и следеше приближаването на своята бъдеща съпруга с нетрепващия взор на орел или пък бог. Беше облечен като нощ сред тъмнината, подобно на трепкащи звездици, проблясваха сребристите брънки на ризницата му.