Откритието, че под черния си плащ Доминик носи бойни доспехи, стресна Мег. Усети напрежението в ръката на Дънкан, която стискаше нейната, и това й подсказа, че той също е забелязал необичайната сватбена премяна на младоженеца.
Сватба или война, помисли си Мег. Кое от двете?
Беше твърде погълната от този въпрос, за да следи церемонията. Правеше всичко като насън — коленичене, изправяне, ново коленичене — под звуците на монотонните песнопения на хора. Докато в един момент не я сепна строгият поглед на свещеника.
— Повтарям, лейди Маргарет — натъртено каза той, — имате право да откажете, защото бракът е свещен съюз, в който се встъпва доброволно. Приемате ли Доминик льо Сабр за свой законен съпруг пред бога и пред хората?
Мег преглътна мъчително, опитвайки се да преодолее буцата, заседнала в гърлото й.
Тълпата зад гърба й зашумя възбудено, провокирана от Дънкан. Сред множеството гласове се долавяше и приглушения звън на оръжие. Мег се извърна към тъмния нормански рицар, който я гледаше втренчено, сякаш можеше със силата на волята си да я принуди да приеме.
Ала не можеше да я принуди. Нищо не можеше да я принуди.
Доминик го знаеше не по зле от нея. В живота на една жена това е единственият миг, в който нейните желания могат да осъществят или да осуетят мъжките планове.
Сватба или война?
Изведнъж й стана съвсем лесно да говори.
— Да — приглушено каза тя. — Приемам този мъж за свой съпруг пред бога и пред хората.
Слисаният вик на Дънкан секна твърде бързо.
За разлика от яростния вик на баща й. Но преди Джон да успее да проговори, до него вече се бе озовал един от хората на Саймън. Само един човек видя ножа в ръката на рицаря, но този човек бе самият Джон. Затова той предпочете да не прави повече възражения срещу хода на церемонията.
Дънкан също. Беше усетил хладното стоманено острие, което се плъзна през разреза на гърба на ризницата му, за да се озове между бедрата му, притиснато в мълчалива заплаха към най-уязвимата част на мъжкото тяло. Да умреш достойно в битка беше едно, да бъдеш скопен като петел бе съвсем друго.
— Не мърдай — прошепна му съвсем тихо Саймън.
Дънкан не помръдна.
— Ако не искаш да разочароваш Мари тази вечер — продължи Саймън, — а също и утре вечер, и всяка вечер оттук насетне, ще си мълчиш. Кимни, ако си ме разбрал.
Дънкан кимна предпазливо.
— Дай обувката на лейди Маргарет на моя брат, както повелява традицията — нареди Саймън. — Бавно.
Дънкан внимателно подаде на Доминик изящна малка пантофка, бродирана със сребърни нишки. И застина напълно неподвижно, дори не се обърна да провери какви са страните звуци, идващи иззад гърба му. Но и без да се обръща се досещаше, че хората му са също толкова безпомощни, и то поради същата причина — нож между бедрата.
Иззад преградата, която скриваше църковния хор, се появиха тридесет въоръжени воини. Никой от тях не вдигна арбалета си, но нямаше съмнение, че оръжията са напълно заредени и готови за стрелба.
Мег погледна хората на Доминик, усети потиснатата ярост и страха, витаещи във въздуха, и разбра, че Доминик е предвидил опасността от засада в църквата.
Предвидил и взел мерки.
Вледенена от ужас, Мег зачака кръвопролитието, което неминуемо щеше да последва това подло предателство. Цялото й тяло трепереше от страх за нейните хора, а уплашените й очи бяха вперени в Доминик.
Студеният поглед на Доминик премина през църквата като зимен вятър. Никой не помръдваше. Всички саксонци и шотландци стояха като вкаменени, сякаш се бояха, че и най-малкото движение може да бъде в последното в живота им. И навярно наистина щеше да е така, защото до уязвимата им плът бе опряна норманска стомана.
— Добра работа, Саймън — каза Доминик.
— За мен беше удоволствие.
— Не се и съмнявам.
След това Доминик обърна гръб на всички и се взря в Мег.
— Тъй като моят годежен дар от злато не се оказа по вкуса ти — хладно каза той, — днес ти предлагам друг подарък: няма да убия никого от тези мъже, които ме предадоха. Приемаш ли го?
Мег кимна, неспособна да проговори.
— Мъдрият ще разбере, че господарят му е милостив, а не слаб — продължи Доминик. — Глупакът ще постави търпението ми на изпитание още веднъж. И ще умре.
Въпреки че изобщо не бе повишил глас, думите му достигнаха до всяко кътче на църквата. Разбрали, че няма да бъдат изведени навън и обесени вкупом заради своя потушен още в самия си зародиш бунт, хората на Дънкан въздъхнаха облекчено.