— Успокой се, соколице — промълви Доминик. — Можеш да ми се довериш и да кацнеш на ръката ми.
— Хм, колкото и да е голяма твоята сила, не бих се отпуснала доверчиво с цялата си тежест върху китката ти.
Доминик се засмя, сграбчи я с една ръка и я вдигна високо във въздуха. Очите й се разтвориха сепнато.
— Нима искаш да те покрия с качулка? — сгълча я Доминик. — Затвори очи, за да виждаш и чувстваш онова, което вижда и чувства още неопитоменият сокол.
И той се наведе и затвори клепките й с върха на езика си.
Тази нова и неочаквана ласка остави Мег без дъх. Когато се опомни, Доминик вече седеше на големия стол, принадлежал някога на дядото на Джон, а самата тя се намираше в скута на своя съпруг, с преметнати през страничната облегалка крака. Плахият й опит да се изправи бързо бе спрян от ръцете на Доминик.
— Не забравяй, че ти си моята соколица — каза той. — Така ще се опознаем един друг.
Напрегнатото й тяло постепенно се отпусна. Доминик развърза косата й, спусна я през страничната облегалка на стола и тя се разстла на пода като гореща жарава.
От гърдите на Мег се изтръгна задавен звук — може би нервен смях, може би трепетна въздишка, а може би и двете едновременно. Неочакваната нежност на Доминик и непредвидимите му ласки не преставаха да я изумяват, да я карат да се чувства едновременно напрегната и отмаляла, да разпалват у нея неподозирани огньове. Никога не бе смятала, че един мъж може да й дари наслада като тази, която й даряваше Доминик.
И въпреки това Мег копнееше за още. Вчера бе почувствала болката, стаена под хладната сдържаност на Доминик, сега тя чувстваше също толкова ясно как в самата нея гори буен, стихиен, скрит огън, за чието съществуване не бе и подозирала. Това откритие бе и стряскащо, и вълнуващо — все едно, че се бе погледнала в огледало и бе видяла напълно непознато лице.
Без да усети, Мег се намести по-удобно в скута на Доминик. Издайническото отпускане на тялото й върху неговото го изпълни с доволно ликуване, но и с огнено желание. Натежалото му от възбуда тяло пулсираше ведно със забързания ритъм на сърцето му.
Мег се усмихна, сякаш дори със затворени очи бе успяла да види доказателството за тази възбуда, надигнало глава под меката кожа на долната му риза.
— Да не би да гледаш? — попита нежно Доминик.
— Не, но ми се иска.
На него самия също му се искаше, но…
По-полека, сгълча се мислено той. Не мога да я имам преди да е дошло месечното й течение, колкото и разпалено да отрича да е спала с моя враг.
Но колко прекрасно би било наистина да усетя как пръстите й галят голата ми кожа тъй нежно, както галеха сокола.
При мисълта за допира на белите, изящни ръце на Мег от гърдите му се изтръгна дрезгав звук, натежал от жажда и нетърпение.
— Смееш ли се? — попита Мег.
— Не. Какво смешно може да има в една свирепа соколица, която се отпуска доверчиво под ласките на своя господар?
Задоволството, бликащо в гласа му, омагьоса Мег. Тя се усмихна отново и се облегна на гърдите му. От тялото му се излъчваше силна топлина, омайна като насладата, обзела собственото й тяло, и тъй приятна сред каменните стени на крепостта, които все още пазеха зимния студ. Без сама да разбира защо, Мег се отпусна още повече в обятията на мъжа, който изкусно и неотклонно я оплиташе в нежните мрежи на удоволствието.
— Има още нещо, по което приличаш на слънце — промълви тя.
Доминик сведе очи към дългите й, тъмнокестеняви мигли, към кадифената кожа и леко разтворените й ягодови устни. Да, Мег се поддаваше на ласките му, но го правеше с една изумителна чувственост, която бе не по-малко изненадваща от пламенната реакция на тялото му. Желанието го раздираше с острите си като бръсначи нокти, които заплашваха да разкъсат на парчета способността му да се владее.
Жадуваше да я има — тъй, както огънят жадува да пламти.
Но трябваше да усмири тази изпепеляваща страст.
— Какво е то? — попита той, когато реши, че няма опасност гласът му да издаде отчаяния му копнеж.
— Горещината, господарю мой. Ти си като огън.
— Огън, който те изгаря?
— Да, но не болезнено. Ти ме сгряваш както слънцето сгрява земята след дългата зима.
— Тогава ела по-близо до мен, малка соколице. Облегни глава на гърдите ми. Опознай моя мирис, вкуси ме, докосни ме.
След миг колебание Мег се поддаде на нежния натиск на ръката му върху тила си и мълчаливо поглади с буза гърдите му. Кожената му долна риза бе гладка и мека като ярешка ръкавица и прилепваше към тялото му плътно като собствената му кожа. Странна тръпка разтърси тялото на Мег, когато осъзна, че усеща всяко изпъкнало мускулче, всяка вдлъбнатина по това мощно мъжко тяло.