— Студено ти е — каза Доминик. — Позволи ми да те стопля.
Страстта, кипяща в кръвта му, бе направила гласа му необичайно гърлен, почти дрезгав. Боеше се, че това може да уплаши Мег. А той не искаше да я плаши. Не и сега, когато тя бе започнала да се предава без бой, победена от изкусните ласки на мъжа, от когото бе очаквала единствено грубост и жестокост.
Когато устните му докоснаха нейните, Мег отвори изненадано очи, но само след миг те бяха затворени отново с порой от нежни, бързи целувки, които после обсипаха цялото й лице.
— Имаш вкус на чист, топъл дъжд — прошепна Доминик.
— Гуин казва, че аз съм рожба на водата и растенията. Друидка.
В този миг дъхът й секна, защото Доминик захапа долната й устна със зъби и прокара леко език по нея. Но едва сторил това, той се отдръпна, оставяйки само една почти недоловима, омайна следа от вкуса на устните си. Връхчето на езика й обходи любопитно мястото, където я бяха докоснали неговият език и зъбите му.
Острите нокти на желанието се впиха още по-болезнено в тялото на Доминик. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да устои на тази жажда, която с всеки изминал миг ставаше все по-неугасима. Всичко друго бе очаквал от своята съпруга, но не и тази безизкусна прелъстителност, която разпалваше кръвта му така, както никоя друга жена не бе успявала да го стори.
— Заболя ли те? — попита той.
— Не.
— Но ти трепна.
— Защото непрекъснато ме изненадваш — отвърна чистосърдечно Мег. — Никога не знам какво ще направиш в следващия миг.
На устните на Доминик трепна тържествуваща усмивка. Противник, който можеше да бъде изненадан лесно, лесно можеше да бъде и победен.
— Да не би да ти е било неприятно? — попита той.
Мег поклати глава и отново облиза бавно долната си устна.
— А твоят вкус е вкусът на Светите земи — каза тя.
— Така ли? — засмя се Доминик. — Какъв е той?
— Вкус на захаросан лимон.
— Това е просто вкусът на турския шекер.
— Моят шекер не беше толкова вкусен.
— Следващия път си вземи от онези, които са жълти като слънцето.
— Следващия път ти ще си до мен, за да го опиташ пръв.
— И после ти ще го вкусиш от моите устни — каза той.
Идеята стресна и едновременно с това заинтригува Мег.
Очите й се отвориха. В сумрачната, слабо осветена стая цветът им изглеждаше странно тъмен, почти черен. Колкото до Доминик, единственото, което се виждаше от него, бяха мощните му рамене и изсечената линия на челюстта му, очертани на фона на замиращия огън.
— Това не е ли… нередно? — попита колебливо тя.
Доминик понечи да подметне, че ухажването и ласките на Дънкан от Максуел трябва да са били доста недодялани, но се спря навреме. Последното, което искаше в момента, бе да разрошва перата, които толкова предпазливо и търпеливо бе успял да заглади. Не беше сигурен, че способността му да се контролира би издържала още веднъж на изпитанията, на които я бе подложило опитомяването на неговата непокорна съпруга.
По дяволите, изпитвам нечовешка болка! От хлапак не съм бил толкова възбуден!
— Не само, че е напълно редно — каза той, като предпазливо придърпа Мег към себе си, — а и носи огромно удоволствие.
— Наистина ли?
— Оближи устни.
Тя се подчини. Кръвта на Доминик, който не откъсваше поглед от нея, отново запулсира трескаво.
— Какво почувства? — попита той.
— Ами… — Мег сбърчи вежди, сетне си призна. — Нищо, честно казано. Устните ми бяха сухи, а сега станаха влажни.
Доминик се усмихна загадъчно и наведе глава към нея.
— А сега? — прошепна той и невероятно внимателно прокара език по ръба на устата й.
Намерението му бе да стори само това, но изненаданото й възклицание, неволното разтваряне на устните й и топлият й дъх бяха изкушение, на което много мъчно можеше да се устои.
Езикът му се плъзна в устата й по-нежно, отколкото му се искаше, и по-страстно, отколкото бе разумно на този ранен етап в прелъстяването на една толкова специална соколица.
В първия миг Мег остана слисана от неговата дързост. После обаче осъзна, че макар и неочаквана, тази нежна милувка всъщност е много приятна. Доминик имаше вкус на екзотични сладкиши, Примесен с нещо познато — с топлина и лек привкус на сол, — както и с някакъв богат аромат, който не можеше да определи. В стремежа й да опита още от този странен вкус езикът й отвърна на гальовната ласка на неговия език.
Доминик мушна пръсти в косата й, дръпна главата й назад и разтвори устата й, за да влезе дълбоко в нея. За миг Мег се вцепени от изненада, но много скоро страстният ритъм на целувката и неспирните движения на езика му я изпълниха с трепетна възбуда. Дълбоко у нея запламтя буен огън — огън, запален не от рязкото удряне на два кремъка, а от сладостното сплитане на два езика.