От гърдите на Доминик се изтръгна дрезгав стон. Копнееше да провре ръка под сребристата тъкан на роклята й и да почувства как меките й, заоблени гърди с втвърдяват, откликвайки на допира му. Но веригата от сребро и кристали бе прекалено стегната и нямаше начин да я свали, без да прекъсне целувката. А това Доминик за нищо на света не искаше да стори.
Ръката му изостави неподатливата друидска верига и подири долния ръб на роклята. Тук за щастие не срещна никакви пречки. Той повдигна ефирната, лека тъкан и плъзна длан по пламналата кожа на своята невяста.
Сетне започна да я гали със същото търпение, с което бе галил сокол — бавно, неотклонно, изкачвайки се все по-нагоре и по нагоре по краката й, без да откъсва жадния си поглед от тази копринена плът, която разпалваше диво желание в тялото му, в кръвта му, в костите му дори.
Тогава Доминик сведе глава и потърси устните й, за да ги обсипе с целувки, чийто ритъм следваше плавните, уверени движения на ръката му. Тръпки разтърсиха тялото на Мег, но този път това не бяха тръпки на страх, а на наслада и копнеж, родени от чувствените ласки на съпруга й, от огнените му целувки.
Колкото и да си повтаряше, че трябва да престане, че би трябвало вече да е престанал, че от прелъстител твърде бързо се превръща в прелъстен, Доминик не устоя на изкушението и си позволи една последна милувка нагоре по гладката извивка на прасеца й, по скритата зад коляното й гънка, по копринените й бедра.
Знаеше, че трябва да спре дотук, както бе сторил преди малко, но изкушението да продължи бе твърде силно. Когато стигна до мястото, където бедрата й се срещаха, той плъзна ръка между тях и обхвана най-нежната част от нейната плът, прокарвайки палец по пламтящите двери, които бранеха тайния проход към женската й сърцевина.
Шокирана от тази дръзка интимност, Мег изведнъж се вцепени и откъсна устни от неговите. Доминик обаче изобщо не забеляза това, защото бе обгърнат от знойната мъгла на желанието. По възбуденото му тяло пробягна ликуваща тръпка. От устните му се изтръгна дълбок, дрезгав стон на отчаян копнеж.
Прекалено е рано. Не бива.
Той с неохота се откъсна от вълшебния огън, до който едва се бе докоснал, и погледна своята неподозирано страстна съпруга.
Мег също го гледаше с огромните си зелени очи, в които все още гореше пламъкът на разбудената у нея страст. Устните й бяха зачервени, ярки, разтворени от удоволствие, примесено с шок. Гърдите й се надигаха задъхано.
Искаше му се в този момент Мег да е пак така в скута му, но без роклята, скриваща копнежа й да го приеме в себе си. Дори само мисълта за голото й, отмаляло от страст тяло го възбуждаше до болка. Той бавно започна да вдига сребристите дипли на роклята й, жаден да види как нежната й плът откликва на ласките му, как пламва и разцъфва от желание.
— Доминик…
— Аз съм ти съпруг — каза тихо Доминик. — Никога няма да свикнеш с това, че си моя съпруга, ако криеш тялото си и стискаш бедра, сякаш са челюсти на капан. Нима ти причиних болка?
— Н-не.
— Мислиш ли, че имам намерение да ти причиня болка?
— Не — прошепна тя.
— Тогава ми дай онова, което всеки друг съпруг на мое място просто би взел сам.
Мег бавно разтвори крака. Но не можеше да спре да трепери.
Сребристата тъкан отново започна да се плъзга бавно нагоре. Предвкусвайки своя триумф, Доминик се засмя гърлено, докато изпод сребърния облак на роклята пред възхитения му поглед се показваха постепенно изящният свод на стъпалото й, женствената извивка на прасеца, гънката на коляното, кадифените бедра и накрая триъгълникът от гъсти косми с огнен цвят.
Тя беше в ръцете му, всичко беше в ръцете му — и земята, и наследниците, и мечтаният живот — всичко онова, което му бе помогнало да съхрани разсъдъка си по време на жестоките кръстоносни войни.
— Проклятието на Джон няма да подейства — възкликна доволно той. — Ти все пак ще ми родиш синове.
Синове.
Макар с разума си Мег да знаеше, че е неин дълг да дари своя съпруг с наследници, стига да може да го стори, гордостта й се разбунтува срещу това, че Доминик я използваше единствено като оръдие за осъществяване на своите амбиции:
Беше почувствала как в душата й се разгаря красив, буен огън. Той бе изпитал само жестоката наслада на победителя, успял да я съблазни.
— Не!
Без да съзнава, Мег бе сграбчила сватбената си рокля и отчаяно се мъчеше да покрие краката си с фината тъкан.