— Не бъди стеснителна — каза Доминик, като се засмя тихичко. — Остави ме да се полюбувам на отмъщението на Джон, което лежи разтворено пред очите ми, набъбнало от страст, копнеещо да приеме моя меч в своите меки дълбини.
— Не бързай да се обявяваш за победител, преди да си преминал през портите на крепостта!
Ледената нотка в гласа й накара Доминик да вдигне поглед към очите й. Настъпи напрегнато, дълго мълчание, в което един мъж и неговата разярена съпруга се взираха упорито един в друг.
Така е по-добре. И без това не бива да се поддавам на изкушението, напомни си той. Още е рано. Не е възможно една толкова пламенна жена да е недокосвана от мъжка ръка.
Едно поне е сигурно — портата към нейната топла утроба не е била отваряна често. Щом е толкова здраво залостена…
По дяволите, би било неземен рай да прибера меча си в тази копринена ножница!
Необуздана жажда закипя в кръвта на Доминик, заплашвайки да го извади от контрол. Когато осъзна колко близо до ръба се намира, той се сепна и рязко пусна сребърната рокля, сякаш бе опарила пръстите му.
— Е, вече знаеш. — Гласът му бе по-скоро яростно ръмжене.
— Че искаш тялото ми само за да ти родя наследници? Да, мой студен нормански господарю, добре знам това!
Доминик впери поглед в изопнатото й от гняв лице и с неимоверно усилие на волята се сдържа да не разтвори отново бедрата й и да вземе онова, което тя очевидно бе готова да му даде.
— Не, моя огнена вещице — отвърна той. — Сега вече познаваш магията на истинската целувка.
— О, и каква е тази магия? — саркастично попита Мег. Ръката на Доминик се плъзна като змия под полите на роклята и, преодолявайки с лекота нейната съпротива.
— Ето каква — процеди през зъби той. — Това, което преди малко беше сухо, сега е влажно!
11
— Какво толкова има да ми казва Свен? — попита раздразнено Доминик, без дори да се надигне от постелята си. — Нима всичко не е повече от очевидно?
Саймън го погледна изпод вежди и с мъка сдържа резкия отговор, който бе на върха на езика му. Не знаеше точната причина за ужасното настроение на брат си, но в едно бе сигурен: тази причина бе свързана с факта, че в своята първа брачна нощ младоженецът лежеше в набързо преустроената стая на Джон… сам. Друидската му съпруга най-вероятно спеше усамотена в моминската си стая в далечната страна на крепостта.
Най-вероятно. Но Саймън не беше толкова глупав, че да повдига този въпрос. Събудил се бе посред нощ от стъпките на брат си, който се прибираше в господарските покои. От гневния ритъм на ботушите му по дървения под.
Очевидно първата брачна нощ се бе оказала провал. Не само защото бе свършила твърде рано, а и защото Доминик се връщаше в покоите си сам и разярен. Дълго след това Саймън чуваше как брат му кръстосва неспирно из стаята си. После бе настъпила тишина, последвана от остър звън като от нещо метално, което бе блъснало стената с все сила.
Окончателно разсънен, Саймън бе дошъл да докладва на Доминик за настроенията на хората в крепостта и за отпътуването на Дънкан и неговите рийвъри.
— Дънкан и някои от рицарите му ще липсват на хората в Блакторн — каза той. — Но не и рийвърите. Те по нищо не се различават от разбойниците и бандитите.
— Не е нужно човек да е кой знае колко умен, за да установи това — изръмжа Доминик.
— До сутринта Дънкан и хората му ще стигнат до Карлайл.
Тази втора новина бе посрещната от Доминик с не по-малко раздразнение от първата.
— По дяволите! — възкликна той. — Това го знае и най-големият глупак в селото.
— Твоята наложница започва да става нетърпелива — спокойно каза Саймън. — Може би е добре да се погрижиш за нея.
Доминик погледна брат си и присви очи.
— Толкова ли съм прозрачен, Саймън? — попита той с горчива усмивка.
Саймън се разсмя и посочи одеялото, което не бе в състояние да скрие напълно тялото на брат му.
— Виждал съм много жребци да се възкачват на кобили, но малко от тях са изглеждали толкова внушително — каза той. — Сигурно си я уплашил до смърт. Върви при Мари. Така ще изразходваш енергията си и ще бъдеш по-търпелив с…
— Не желая да разоравам още една от нивите на Дънкан — прекъсна го грубо Доминик.
— Още една? — Смехът на Саймън замря. — Значи е вярно? Значи лейди Маргарет наистина е любовница на Дънкан?
Доминик махна яростно с ръка.
— Не може да се каже с абсолютна сигурност — отвърна той. — Тя се кълне, че не е.
Саймън изръмжа скептично.
— Да — кимна язвително Доминик. — Трудно бих могъл да очаквам, че моята благоверна съпруга ще вземе да ме развлича с разкази за бившите си любовници.