В очите на Мег заблестяха сълзи, които ги направиха да изглеждат още по-големи. Тя се надигна на пръсти и целуна лекичко пазача по бузата, която се изчерви два пъти по-силно от този жест на обич.
— Кажи на хората да не се тревожат — каза Мег. — Лорд Доминик не ми е сторил нищо от това, от което се опасявате.
Преди Хари да успее да каже каквото и да било, тя излезе през портата и се спусна по подвижния мост като носена от вихър. Тръпки, които нямаха нищо общо със студената утрин, разтърсваха тялото й я оставяха без дъх. Да, Доминик не беше насилил своята друидска невяста. Той просто й бе дал да пие рай от устните му, а после й бе казал, че е сама в този рай, защото нейното тяло го интересуваше единствено като люлка за наследниците му.
Дали си в ада, Джон? Дали сега се надсмиваш над ада, в който остави нас, живите? Доминик иска само син, наследник.
Напразна илюзия. В него няма любов, а само желание да основе своя династия и хладна тактическа преценка на битката, която му предстои.
Пътеката се виеше между ниските каменни дувари, които ограждаха нивите и пасищата. Дълбоките кафяви бразди блестяха, напоени от утринната влага. Успоредни светлозелени ивици бележеха крехкия, едва започнал растеж на бъдещата реколта. Тук-там из полята подскачаше по някои кос, дирейки семенца или насекоми. По пасищата, подобно на късчета бяла мъгла, шетаха овце, чиито умни черни муцуни търсеха нова трева сред останалата от миналата година слама.
В тишината отекна звънът на църковните камбани, който известяваше хората за часа и им казваше, че е време да излязат на полето. Звукът на камбаните винаги бе доставял удоволствие на Мег. Но тази сутрин той я стресна, подхранвайки тревогата й, която се засилваше с всяка стъпка, отдалечаваща я от крепостта.
Опасност.
12
— Изчезнала е — обяви Саймън с равен глас.
Доминик вдигна поглед от очуканото, тъпо копие, което току-що бе открил в оръжейницата на Блакторн.
— Кой? — попита разсеяно той.
— Лейди Маргарет.
— По дяволите! — изрева Доминик.
Сетне се обърна към стюарда, чието лице след всички остри коментари на господаря му за окаяното състояние на крепостта и по-специално на оръжейницата, бе придобило злощастно изражение.
— Погрижи се слугите да изметат и излъскат всички подове на крепостта — рязко му нареди той. — После ги накарай да сложат навсякъде благоуханни билки и нови рогозки. Искам цялата крепост да бъде чиста като покоите на лейди Маргарет. Разбрано?
— Да, господарю.
— Тогава върви и се залавяй за работа!
Човекът се подчини с възхитителна скорост. Звукът на стъпките му, които се отдалечиха припряно по коридора и отекнаха по спираловидната стълба на ъгловата кула, наподобяваше ударите на боен барабан.
— Кога? — попита Доминик, като впери ледения си сив поглед в своя брат.
— Не знам.
— Къде е компаньонката й?
— Флиртува с твоите рицари.
Доминик присви очи и разсеяно завъртя ръждясалото копие.
— Кой е последният човек, който е видял Мег?
— Хари. Пропуснал я е през портата малко преди зазоряване.
Фактът, че Мег очевидно също не е спала добре, бе слаба утеха за Доминик след тежката нощ, в която се бе пържил на огъня на незадоволеното си желание.
— Кой я е придружавал? — попита той.
— Никой.
Задоволството на Доминик тутакси се изпари.
— Била е сама? — възкликна невярващо той.
— Да — мрачно отговори Саймън.
— И Свен я е изпуснал? Бих искал да чуя какво ще каже за свое оправдание.
— „Човек трябва да спи от време на време, господарю, ако ме извините за дързостта.“ Мислел е, че ако не друга, поне тази сутрин невястата ти ще остане в леглото до по-късно.
Великолепната имитация на гласа на Свен успя да накара Доминик да се усмихне, макар и едва доловимо.
— Хари — продължи Саймън — предположи, че тя просто е отишла да се погрижи за градините си, както обикновено.
— Какво има да им се грижи? — тросна се Доминик. — Всички ниви са пусти.
— Да, но нейните градини са били засадени много преди Джон да накара начумерените си работници да разорат всичките му ниви.
Доминик изръмжа сърдито.
— Прати някого да доведе Мег от градините. Не е безопасно за една жена да излиза сама от крепостта, когато наоколо се мотаят изпъдените рийвъри.
Саймън го изгледа слисано.
— Да не мислиш, че съм толкова малоумен, та да не се сетя да пратя човек да я доведе? Казвам ти, човече, тя е изчезнала!
— Търси ли я при ратаите? Може да е отишла да помогне на някоя родилка.