Мег отиде до прозореца. Беше открила, че може да открехва съвсем лекичко кепенците, без това да се вижда отдолу. Пролуката не бе достатъчно голяма, за да влиза слънчевата светлина, но през нея Мег можеше да наднича навън и да наблюдава какво става на двора.
Ставаше това, че рицарите упражняваха бойните си умения под строгия надзор на Доминик. Брони и шлемове, метални гривни и ризници предпазваха мъжете от яростните удари с огромните оръжия, които бяха по-тежки от бойни мечове и за разлика от тях нямаха остри ръбове.
Това обаче съвсем не означаваше, че не са опасни. В ръцете на един силен и ловък рицар и най-тъпото оръжие можеше да нарани зле някой невнимателен, несръчен или неопитен противник.
Едит подвикваше окуражително и наливаше ейл на своите любимци. Чернооката Мари също сновеше между бойците и им подаваше чаши, пълни с пенливото пиво. Съблазнителното полюшваш на хълбоците и бедрата й се виждаше дори от височината на господарските покои.
Очите на Мег заискриха като зелен лед, когато норманката се приближи до Доминик и вдигна глава към него като към божество. Беше застанала толкова плътно до него, че дори дневната светлина не можеше да проникне между телата им.
Когато Доминик се засмя на нещо, казано от блудницата, ръцете на Мег се свиха в юмруци. Единственото, което я спря да не разтвори прозорците и да не хвърли една от саксиите върху главата на Мари, бе увереността й, че от сватбата насам Доминик не е спал със своята наложница. Нямаше как да го е правил, когато не се занимаваше със задълженията си на господар на крепостта, той беше неотлъчно до своята съпруга.
Ако тя бе негова пленница, то Доминик бе не по-малко неин пленник. И тази мисъл я изпълваше с огромно задоволство.
Въпреки това Мег изпита облекчение, когато Доминик обърна гръб на норманката, за да отговори на някакъв въпрос, зададен му от Саймън. Миг по-късно той кимна и повика своя валет.
Не след дълго двамата братя бяха в пълно бойно снаряжение. Когато застанаха един срещу друг, останалите рицари прекратиха сраженията помежду си. Дори най-каленият в битките боец имаше какво да научи, щом Доминик и Саймън решаха да изпитат бойните си умения.
По нечий невидим сигнал двамата братя се хвърлиха напред, насочили огромните си мечове един срещу друг. Като физика Саймън и Доминик бяха еднакви. И двамата бяха по-високи от повечето мъже, и двамата бяха по-широкоплещести, по-силни и по-бързи от обичайното. Човек имаше чувството, че гледа един и същи човек, който се сражава сам със себе си.
Зловещо свистене на стомана, разсичаща въздуха, накара Мег да затаи дъх. Ударите, които двамата братя сипеха един върху друг, можеха да повалят доста мъже, но и Доминик, и Саймън ги посрещаха невъзмутимо. Първоначално изглеждаше, че възможностите им са напълно изравнени, но постепенно Мег забеляза, че Доминик има леко преимущество в силата, докато Саймън — в бързината. Въпросът бе кой от двамата ще реши пръв да се възползва по подобаващ начин от своето.
Мег с мъка се сдържаше да не извика уплашено всеки път, когато й се струваше, че Доминик ще бъде улучен в главата или ребрата от някой яростен удар. Но всеки път той успяваше да вдигне щита си в последния момент и да се предпази. Сетне собственият му меч проблясваше страховито и се стрелваше надолу, но Саймън съумяваше да избегне удара с ловко, гъвкаво движение. Двамата братя продължаваха да се дебнат, да се хвърлят един срещу друг, да атакуват и да се оттеглят отново и отново, докато Мег не се убеди, че единственият начин някой да спечели, е другият да се изтощи и да се предаде.
— Господарке — извика тихичко някой от другата страна на вратата. — Вътре ли сте? Марта е.
— Лорд Доминик не разрешава никой да говори с мен — неохотно отвърна Мег. — Върви си, преди да те е видял и да те е наказал.
— Става въпрос за жената на Хари. Бебето се мъчи да излезе вече два дни, но тя е твърде слаба и няма сили да го изтика навън.
— Къде е Гуин?
— Отиде до село Дейл да се срещне с една лечителка от юга. Отчаяно се нуждаем от вас, милейди.
Мег се зае бързо да сваля златните звънчета от китките си. Накитите щяха само да й пречат.
— Тръгвам, Марта. Върви си, преди да са те открили.
— Да, господарке.
После, след кратка пауза, готвачката се обади отново:
— Сигурна ли сте, че ще можете да излезете през входната врата? Пазачът на онзи нормански дявол… ъъъ, искам да кажа на вашия съпруг, ще ви види…
— Има и друг начин да изляза. Сега си върви!
— Бог да ви поживи, добра лейди. Тръгвам.
Мег измъкна от една ракла с необичайна дърворезба една от ризите, които използваше специално за такива случаи, извади шишенцето от тайната ниша и отвори вратата към коридора. В мига, в който прекрачи през прага, в главата й отекна предупреждението на Доминик: