Ти вкуси от милостта ми и видя, че е сладка. Но мъдрият не проявява милост към някого повече от веднъж. Никога вече недей да съпротивляваш срещу мен.
Но тя го бе правила, а сега й се налагаше да го направи отново.
Без да се поколебае, Мег затвори вратата зад гърба си и се втурна по коридора. Нямаше друг избор. Без нейната помощ съпругата на Хари сигурно щеше да умре, а заедно с нея — и бебето.
Пренебрегвайки любопитните погледи на слугите, които много добре знаеха какво е разпоредил техният господар, Мег се спусна като вихър по извитата стълба, съпроводена от обезумелия звън на златните звънчета. Щом стигна до билкарника, тя разрови полиците и напълни една кошница с билки и отвари, до които сложи лекарството срещу болка, противоотровата и ризата.
Вместо обаче да се качи обратно по стълбите, които водеха към каменния портал, охраняван от русокосия войник на Доминик, Мег запали една малка свещ и се отправи към дъното на билкарника. В тъмнината, която пламъчето на свещта не само не разпръскваше, а сякаш правеше още по-черна, се издигаха десетки полици, върху които се сушаха всевъзможни билки, кори, стъбла, семена и цветчета.
В стената зад последната полица имаше процеп, скрит в непрогледната тъмнина и затворен с тежко дървено колело — процеп, през който човек можеше да се провре само пълзешком, и то трудно. Това бе входът към тайния проход, извеждащ от крепостта — последният шанс за бягство на господаря и семейството му при вражеско нападение.
Мег опря рамо на колелото, отмести го и коленичи. Пред нея се откри тунел, в чийто край се виждаше светлинка — толкова слаба, че изглеждаше по-скоро въображаема, отколкото истинска. Тя духна свещта, сложи я в кошницата и запълзя напред, тикайки кошницата пред себе си. Беше минавала по този тунел много пъти, когато майка й все още бе жива и бе използвала прохода, за да избяга от яростните изблици на Джон, който така и не бе успял да се примири с мисълта, че се е оженил за жена, неспособна да го дари с наследници.
Подът на тунела беше покрит с тръстикови рогозки, които шумоляха под коленете й, но не ги предпазваха от острите камъни. Там, където проходът минаваше под крепостния ров, по стените и пода беше избила вода. Мег се стараеше да пълзи колкото може по-бързо, защото никога не бе обичала лепкавата прегръдка на тунела, въпреки че вече не се страхуваше от него, както се бе страхувала като дете.
Колкото и да се налагаше да бърза, щом стигна края на прохода тя се спря, както я бяха учили, напълни дробовете си с чист въздух и се ослуша дали наоколо няма някой. Но до слуха й не достигаше нищо друго, освен тишина, нарушавана единствено от шума на вятъра, който играеше из младия листак на горичката, охраняваща изхода на тунела.
Мег се промуши през гъсталака и огледа ширналото се пред очите и пасище. В далечния му край стадо овце съсредоточено пасяха тучната зелена трева. Около тях подскачаха малки агънца, пръснати като цветчета в зелено море. Не се виждаха нито пастир, нито кучета.
Когато Мег се появи откъм горичката, овцете дори не вдигнаха глави. Тя забърза към дома на Хари, разположен на хълма, върху чиято кафява почва подобно на зелена глазура сияеха млади пролетни кълнове. Пътеката, водеща към него, лъкатушеше между високи до кръста дувари, чиито каменни лица приличаха на мозайка от лишеи и мъхове в различни нюанси на зелено, черно и тъмноръждиво. По огрените от слънцето места цъфтеше яркожълт прещип. А из тревата, досущ като пуснати да лудуват на воля малки дечица, бяха наизскачали стотици нарциси.
Във всеки друг случай Мег щеше да спре и да се полюбува на седефената пролетна светлина и на елегантните фигури на дъбовете по стръмните зелени хълмове, на силния мирис на прещипа и на тихия смях на цветята, но днес тя изобщо не обърна внимание на всички тези знаци, ознаменуващи победата на пролетта над зимата. Внимаваше единствено за неравностите по пътеката, за да не се препъне и да не разпилее скъпоценните лекарства в кошницата.
Къщичката на Хари беше построена не само от дърво, но и от камък. Разказвали бяха на Мег, че на времето баща му е бил един от любимите рицари на Джон и че на четиринадесет години Хари вече бил валет и също се готвел да стане, рицар. Точно тогава обаче бил ранен в битката, в която загинал баща му, и останал сакат. Така, вместо рицар, Хари станал пазач на портите на Блакторн и земеделец с мъничко късче земя за обработване.
Местната акушерка навярно бе гледала през прозореца, защото изскочи навън още щом Мег се появи иззад последния завой.