— Тогава върви — заповяда му Саймън. — Тръгвай.
Доминик тръгна с огромни усилия към бойните жребци, които ги очакваха на тридесетина метра от къщата. Беше му невъзможно да се качи сам на седлото на Крузейдър, но в крайна сметка успя с помощта на брат си.
Качи се, но се олюля така, сякаш се намираше на палубата на кораб в бурно море, а не на гърба на неподвижен кои. Пред уплашения поглед на Саймън левият му крак се изхлузи от стремето.
Доминик губеше съзнание. Нямаше да може да измине дори късото разстояние до крепостта.
— Чакай, Крузейдър — извика Саймън и сграбчи юздата на жребеца.
Сетне, без да губи време, той се метна зад гърба на брат си. Двойният товар накара животното да наклони недоволно уши назад, но това бе единственият му протест. Всички бойни коне бяха научени да носят по двама, дори по трима ездачи, защото при битка оцелелите винаги качваха ранените си другари на своите коне. Веднъж Доминик бе спасил брат си по този начин именно на гърба на Крузейдър.
— Дръж се — каза Саймън.
— Чакай… — промълви Доминик. — Мег.
Думите бяха произнесени толкова завалено, че на Саймън му трябваха няколко мига, за да ги разбере. И когато ги разбра, устните му се свиха яростно.
— Ще се погрижа за вещицата после — каза той.
— Не… в безопасност.
Без да му обръща внимание, Саймън пришпори Крузейдър към крепостта. Жребецът направи три по-неуверени крачки, след което препусна напред в бърз галоп. Саймън изсвири пронизително и собственият му жребец се понесе след тях.
— Мег — тревожно повтори Доминик.
— Проклета вещица! — изръмжа Саймън. — Сега вече знаеш защо е било толкова важно да отиде на онова прокълнато място да бере билки.
— Мег… — изстена Доминик.
— Да, братко, Мег. Тази вещица е успяла някак си да те отрови. С тези думи Саймън заби шпори в хълбоците на Крузейдър и жребецът полетя стремглаво напред.
Когато стигнаха крепостта, Доминик бе потънат в необичайно дълбок сън.
17
— Как да не мога да вляза? — възкликна Мег. — Той ми е съпруг!
— Да — отвърна горчиво Саймън. — Съпруг, когото не искаш. Ти стори всичко, което бе по силите ти, за да го унищожиш.
— Това е лъжа!
При опита й да го заобиколи златните звънчета зазвъняха яростно. Но Саймън бързо се премести и отново препречи с тяло вратата на покоите на Доминик. Тогава Мег се престори, че ще се опита да мине от другата му страна, и вместо това се хвърли напред. Металните му ръкавици се сключиха болезнено около китките й. Дръжката на кошницата, която носеше, се вряза в дланта й.
— Не ме предизвиквай, вещице — гневно я предупреди Саймън. — Знам за какво са ти трябвали билките, които набра от онова прокълнато място. За болест и смърт, а не за здраве и живот.
Очите й се разтвориха като две огромни, слисани зелени езера.
— Какво говориш?!
— Отрова, проклета вещице. Ти си отровила брат ми!
— Не! За нищо на света не бих го сторила! Чуваш ли? За нищо на света!
— Запази си лъжите за своя любовник Дънкан от Максуел — просъска Саймън.
Мег прехапа устни, за да не извика от болка. Пръстите на Саймън, които стискаха китките й с все сила, бяха като от камък. Дишаше тежко и задъхано, защото беше изминала целия път от дома на Хари дотук тичешком, пришпорвана от страх, какъвто бе изпитвала само в сънищата си.
— Ходих в стаята ти — продължи неумолимо Саймън. — Проверих в нишата. Отварата, която толкова бързаше да приготвиш, я няма.
— Взех я със себе си — обясни задъхано Мег. — Знаех, че Адела е отпаднала. Боях се да не би акушерката да й е дала прекалено много от болкоуспокояващото лекарство и с това да е забавила раждането. Отварата лекува слабостта, не я причинява.
Саймън се взря в ясните й, разтревожени очи и му се прииска да смачка тази друидска вещица като празна яйчена черупка. Единствено увереността, че Доминик — ако въобще оживееше — никога не би му простил за загубата на своята съпруга, възпираше яростта му.
— Умееш да лъжеш много добре — процеди през зъби той.
— Изобщо не умея да лъжа — тросна се тя. — Питай когото искаш. А сега ме пусни да мина. Ако Доминик е болен, аз мога да му помогна.
— Не. Само през трупа ми.
Мег се сдържа да не закрещи в лицето му само защото знаеше, че така няма да постигне нищо друго, освен да отприщи яростта, която очевидно кипеше в гърдите му. Вместо това тя си пое дълбоко дъх, после още веднъж, и още веднъж, и едва тогава реши, че е в състояние да заговори спокойно въпреки тревогата, впила острите си нокти в сърцето й.
— Хари ми каза само, че сте връхлетели в крепостта като подгонени от самия дявол — предпазливо каза тя.