— Подгонени — не, бяхме оставили дявола в къщата на Хари.
Мег продължи така, сякаш не го бе чула.
— Доминик не можел нито да говори, нито да стои изправен на седлото. Ти и Томас Силния сте го пренесли до покоите му. Това е всичко, което знае Хари.
Саймън мълчеше.
— Моля те — прошепна тя. — Умолявам те. Почувствах опасност, дотичах веднага тук и ми казаха, че Доминик е бил повален от удар в главата, нанесен от твоя меч.
Саймън с мъка сдържаше яростта си.
— Мери си приказките, зла вещице.
Зла.
Вещица.
Мег осъзна, че той няма да я пусне при Доминик, колкото и горещо да го моли. Обзе я свиреп гняв.
— Защо да си меря приказките? — извика тя. — Нима истината боли толкова много? Или се надяваш след смъртта на Доминик да наследиш Блакторн и затова не ми позволяваш да се погрижа за него?
Обвинението бе толкова неочаквано, че Саймън остана без думи. Затова пък Мег изобщо нямаше подобен проблем. Тя освободи ръцете си от хватката му и продължи да го пронизва с острия си език.
— Ако е така, храбри мой рицарю, чуй какво ще ти кажа. — Гласът й бе пълен с гняв и възмущение. — Със собствените си ръце ще разруша крепостта камък по камък и ще отровя водата в кладенеца, но няма да те оставя да се облагодетелстваш от преждевременната, насилствена смърт на своя брат!
— Проклета вещица — прошепна Саймън. — Бих убил всеки, който дори за миг се съмнява, че съм способен на такава подлост.
Гласът му напомни на Мег гласа на Доминик в миговете на най-силна ярост. Във всеки друг случай тя би преклонила глава пред мъжкия гняв, би се оттеглила. Но не и сега. Доминик умираше. Всичко друго бе без значение.
Проклета вещица.
Със свободната си ръка Мег разкъса тънката друидска риза от шията до кръста си и отдолу се показа нежната кадифена кожа на заоблените й гърди. Между тях сияеше златния кръст, който някога бе принадлежал на нейната майка.
— Може ли една истинска вещица да носи божия кръст? — попита тя. — Може ли?
Настъпи продължителна, напрегната тишина.
— Не — призна най-накрая Саймън.
Сетне внимателно затвори краищата на ризата, скривайки гърдите й.
Мег чакаше, но той не помръдна от мястото си.
— Пусни ме да мина, Саймън, наречен Предания. Използвай ума си, вместо силните си ръце. Кой друг в тази крепост може да помогне на Доминик, освен мен?
Отново настъпи тишина. Саймън не откъсваше поглед от момичето с необичайните зелени очи. Откакто бяха пристигнали в Блакторн, васалите не спираха да повтарят какви чудеса прави Мег с болните и ранените. Всички я наричаха „друидската магьосница.“
Бяла магьосница.
На гърдите й лежеше кръст. На леглото в стаята Доминик лежеше болен и бавно умираше.
Никога Саймън не бе изпитвал по-голям страх за живота на брат си, дори когато за да спаси дванадесет от своите рицари Доминик се бе предал на султана — човек, чиято жестокост към християните човек трябваше да изпита, за да повярва, че е възможна.
— Ако брат ми умре — тихо каза той, — ти ще умреш от моята ръка в мига, в който Доминик предаде богу дух. Кълна се!
— Така да бъде — кимна Мег.
На изкривеното от гняв лице на Саймън се изписа изненада. Всичко друго бе очаквал от тази вещица, но не и да рискува собствения си живот, без дори да трепне. Каквато и да беше, не можеше да се отрече, че не й липсва смелост.
Той се отмести от вратата и преди още да се е обърнал, Мег вече беше в стаята и се бе привела над леглото на Доминик. В огнището гореше силен огън. Стаята бе топла, дори гореща.
— Той едва диша — тихо прошепна Мег и докосна ръката му. Дъхът замря в гърлото й. — Божичко… кожата му е хладна като вода.
Тя доближи нос до устните на Доминик и помириса дъха му. Тялото й се вцепени. Тя с усилие прочисти дробовете си и отново го подуши.
Саймън стоеше неподвижно, заслушан в златните звънчета, които трептяха и шепнеха с тихи гласчета, сякаш скърбяха за своя умиращ господар.
Мег бавно се изправи и отметна назад косата си, която се бе разпиляла при обезумелия й бяг от дома на Хари към крепостта. Златен водопад от напевен звън се изсипа в тишината — идваше от дългите вериги със звънчета, завързани за полуразплетените й плитки.
— Господарке? — извика Едит иззад вратата. — Донесох водата и ризата, за които ме помолихте.
— Вземи ги от нея — тихо каза Мег. — Не я пускай да влиза. Тя не умее да си държи езика зад зъбите. Ако рийвърите узнаят, че Доминик е болен…
Преди още да довърши, Саймън вече бе сторил това, което се искаше от него. Вратата се затвори грубо под носа на Едит и заглуши разтревожените й въпроси.
— Сложи легена и ризата до огъня — припряно нареди Мег. — После се обърни с гръб, докато се приготвя.