За миг й се стори, че вижда у Доминик някаква реакция, но движението бе твърде леко, за да е сигурна. С обляно в сълзи лице тя вдигна ръка и за пореден път го удари с все сила.
— Господарю! Брат ти е ранен! Крепостта е обсадена. Събуди се или никога няма да имаш син!
Ръката на Доминик се сви, сякаш се опитваше да стисне меча му, но след това едничко безсмислено помръдване той застина напълно неподвижно. Мег зачака със затаен дъх да зърне някакъв друг знак, че я е чул.
Но нямаше никакъв друг знак.
— Безполезно е — прошепна тя. — Думите не достигат до съзнанието му.
Саймън изруга страховито.
— Бързо — нареди Мег, без да откъсва очи от Доминик. — Вдигни го така, че да може да пие.
Саймън се подчини. Мег поднесе купата към устните на съпруга си и я надигна. Течността потече встрани от устата му. Главата му се килна на една страна, разпилявайки още от скъпоценното лекарство. Отчаяна, Мег направи втори опит, който се оказа също толкова неуспешен. Металната купа се удари със звън в зъбите на Доминик.
— Стига толкова — дрезгаво каза Саймън и положи отново брат си на леглото. — Той е отпуснат и неподвижен като умряла змиорка.
Мег не си направи труда да му отговаря. Вместо това пъхна пръст между устните му, плъзна го по зъбите до ъгъла на устата и оттам — между кътниците му, сякаш бе кон, на който се канеше да сложи юзда.
Устата на Доминик се разтвори лекичко. Тогава Мег му наля малко от отварата, само че по-голямата част от нея отново потече по брадичката му.
— Той преглътна! — обнадеждено извика Саймън.
— Да, но твърде много отива нахалост. Ако всеки път губим по толкова, лекарството изобщо няма да е достатъчно, за да подейства.
— Колко време ще ти отнеме да приготвиш още?
— Две седмици. Билката трябва да израсте. Оставих само няколко листенца, колкото да не изсъхнат корените.
— По дяволите! — изръмжа Саймън. — Сигурна ли си?
Единственият отговор на Мег бяха сълзите, които продължаваха да се стичат бавно но бузите й. Зад привидно спокойната й външност мисълта, че съдбата на Блакторн е свързана неразривно със съдбата на Доминик, разкъсваше душата й от болка.
Отново война. Но нали бог обещава на човеците, че за всяко нещо под слънцето си има време. Вече сме виждали времена на омраза, на изтръгване на всичко засято, на битки, болести и смърт.
Все трябва да дойде и времето за жътва, за бебета, за любов и обновление. За мир.
Още малко от лекарството влезе в устата на Доминик… и веднага изтече обратно навън.
Саймън изруга отново, захвърли железните си ръкавици на пода и започна да обикаля напред-назад като вълк в клетка.
— Мисли! — яростно каза той. — Трябва да има начин да го вкараме в гърлото му. Лъжица?
— Прати да донесат една — отвърна Мег.
Но в гласа й нямаше кой знае каква надежда. Доминик се нуждаеше от повече лекарство, отколкото можеха да капнат в устата му с помощта на лъжица.
Изведнъж тя си припомни, че има и друг начин да се дават… и да се поемат течности.
Малка соколице, пий от моите устни.
Тръпка разтърси тялото на Мег. Кехлибареното лекарство беше много силно. Твърде опасно бе дори само да го държи в устата си. Ако преглътнеше, най-вероятно щеше да умре.
Но Доминик със сигурност щеше да умре, ако не направеше нещо. И то бързо.
— Стой тук, Саймън — нареди тя.
Той се обърна стреснато.
— Помогни ми да го изправя леко.
С помощта на Саймън Мег провря ръка под главата на Доминик. Хладната му коса се плъзна по китката й, а главата му се отпусна тежко върху свивката на лакътя и.
— Дръж главата му наклонена назад — каза тя. — Не, не чак толкова. Все едно, че е вдигнал поглед към хоризонта. Да! Задръж така.
Саймън я гледаше удивено. Дори да бе хранил някакви подозрения и съмнения в лекарството, което Мег искаше да даде на брат му, всички те се изпариха в мига, в който тя сама отпи от течността. Не я преглътна. Вместо това отвори отново устата на Доминик и наля лекарството между устните му от собствените си устни, като капна няколко капчици върху езика му, за да го накара да преглътне или поне да се задави.
Доминик преглътна.
— Да! — възбудени възкликна Саймън. — Браво!
Мег бързо капна на Доминик с устни още няколко капки от лекарството. Капките отново се търкулнаха по езика му, предизвиквайки го да преглътне, което той стори веднага.
Събрала кураж, Мег долепи устни до полуразтворените устни на съпруга си, сви ги като фуния и започна да прелива лекарството на тънка струйка в устата му. Доминик преглътна, после още веднъж и още веднъж. Когато устата й се изпразни, тя отпи отново от течността и продължи да я вкарва в гърлото му по същия начин, докато накрая в купата не остана нито капка.