— Но ти смяташ, че сънят ти е пророчески.
В тона му нямаше въпросителна нотка. Гласът му бе нежен, но беше очевидно, че няма да се откаже, докато не получи задоволителни отговори на въпросите си.
— Да — прошепна Мег.
— Разкажи ми всичко, малка соколице.
Да, гласът му бе нежен, но в очите му гореше огън.
— В живота ми никога не е имало мир — започна тихо тя. — Баща ми… искам да кажа лорд Джон всячески се опитваше да ме омъжи за някой могъщ шотландски тан или саксонски лорд.
Доминик кимна окуражително.
— Откакто се помня — каза Мег, — саксонците, чиито земи са отнети от норманците, се събират в банди, които убиват, крадат и се опитват да си върнат своите бивши семейни владения.
— Като рийвърите ли?
Тя кимна и продължи.
— Джон е син на нормански рицар и на дама от смесен шотландско-саксонски брак. И баща, и син непрекъснато е трябвало да се сражават, за да запазят земите си. Заради множеството войни полята били запуснати, а стадата — разграбени. Затова Джон се е оженил за друидка. Искал е земите му да се съживят, за да може да си позволи да поддържа повече рицари.
Доминик отмахна от лицето й един огненочервен кичур.
— Но не станало така — каза тъжно Мег. — И двете страни загубили.
— Кои две страни?
— Друидите и Джон.
— Какво са загубили друидите? — попита Доминик.
— Друидския вълк. Старата Гуин била убедена, че майка ми ще роди син.
— А тя е родила момиче.
— Да, за съжаление — кимна тя.
— Не и за мое. Без теб сега щях да съм мъртъв — чистосърдечно каза той. — За мен ти си щастие.
— Не изглеждаше особено щастлив, когато откри, че съм излязла от стаята си.
Доминик благоразумно не каза нищо.
В стаята се възцари тишина, в която се чуваше само тихият шепот на огъня и още по-тихият шепот на ръката на Доминик, която гадеше бузата на Мег, докато самият Доминик си припомняше пламенните й слова, произнесени вечерта.
Подчинявам се на всички, откликвам на нуждите дори на най-изпадналите хора от Блакторн. Никога, нито веднъж не се е случвало някой да ме попита какво искам самата аз.
— Какво искаше всъщност, Мег? Защо се съгласи да се омъжиш за мен? Защо не избра Дънкан от Максуел, към когото си толкова „привързана“?
Усети промяната в тялото й, тръпката, която я прониза чак до мозъка на костите й.
— Исках да няма повече войни — каза Мег. — Мразя тази несекваща жестокост, насилието, прекършването на човешкия живот преди още да е узрял. Знаех, че ако Блакторн се владее от силен мъж с много рицари, обезземлените танове ще отидат да дирят осъществяване на болните си амбиции другаде. И чух, че оттук до Йерусалим няма по-силен рицар от Доминик льо Сабр.
Тя си пое дълбоко дъх и продължи, преди Доминик да успее да каже каквото и да било.
— А какво се оказа? За мен се говори, че съм невярна жена, при положение, че не съм докосвала друг мъж, освен съпруга си. После съпругът ми бива отровен и аз съм първата заподозряна в извършването на това подло деяние. Из цялата крепост се разхождат въоръжени рицари и виждат у всекиго враг и предател.
— Аз не те подозирам — каза Доминик.
Мег продължи да говори, сякаш изобщо не го бе чула.
— Аз съм лечителка. Искам да излекувам тази земя от омразата, защото не познавам по-лоша болест от нея. Омразата е душата на войната. Искам да донеса мир на земята си!
Дъхът на Доминик секна. Никога не бе предполагал, че някой може толкова ясно да изрази собствените му мечти.
— И аз искам същото — каза той тихо, като обърна лицето й към своето. — Помогни ми, моя съпруго. Помогни ми да донеса мир на тази земя.
— Как?
— Слей норманската и друидската кръв в едно. Дари ме със синове.
От ресниците на Мег се отрониха две внезапни сълзи, толкова горещи, че опариха лицето й като жарава.
— Това е извън моята власт — прошепна тя. — Ти си воин с много достойнства — мъдър, сдържан, способен да се грижи за благоденствието на своите васали, способен да стори много за народа си… Но не си способен да обичаш.
Доминик не отрече. Султанските мъчения бяха изпепелили душата му и той го знаеше. Колкото и да искаше синове, не можеше просто да махне с вълшебна пръчица и да се превърне в мъж, способен на любов, както не можеше да лети като сокол.
Можеше да направи само онова, което правеха господарите на соколите — да накара сокола да лети вместо него.
— Да — кимна той. — Аз съм воин, който не може да обича. Ти си лечителка, която не може да мрази. Не виждаш ли някакъв изход от този капан?
Мег поклати бавно глава.
— Старата Гуин ми каза, че друидските жени са прокълнати да виждат в душите на хората — каза Доминик, — и че само бог може да обича някого, познавайки всички скрити кътчета на душата му.