Мег се усмихна, развеселена от упоритото неодобрение на вдовицата към друидските ритуали.
— Ако ви потрябвам за нещо — добави Едит, — трябва само да извикате. Вашата двунога хрътка е в коридора и веднага ще ме намери.
Напомнянето, че валетът на Доминик неизменно е нейде наоколо, накара Мег да свие устни. „Малката соколица“ бе пусната от птичарника, но съвсем не беше свободна. Когато Доминик не беше с нея, Джеймсън винаги бе на няколко крачки от нея.
Наистина ли моят съпруг има толкова малко доверие в мен?
Отговорът дойде незабавно. И неизбежно.
Да. Иначе отдавна щеше да ме е направил своя жена не само на книга. Тялото му го иска и е напълно способно да го стори. Но той няма да ме люби, докато не се убеди, че ако нося дете в утробата си, то е негово и само негово.
Само любовта би могла да роди подобно доверие, а Доминик не ме обича.
Постепенно топлата ласка и уханието на водата разпръснаха мрачните мисли на Мег. Тя затвори очи, напълни дробовете си с ароматната пара и запя тихичко древната молитва за пречистване и прераждане, като започна с плавни, ритмични движения да отмива от тялото си старите грешки и съжаления и да втрива в него дъхавия сапун на надеждата за промяна и обновление.
Щом приключи, Мег отвори бавно очи. Чувстваше се напълно успокоена и изпълнена с енергия. Но спокойствието й бързо се изпари, когато забеляза, че до ваната е застанал Доминик и я наблюдава с очи, блестящи като ковано сребро. Тежкото му черно наметало приличаше на къс среднощна тъма сред осветената от свещи стая.
— Н-не знаех, че си тук — заекна тя. — Откога чакаш?
— От хиляда години — каза Доминик със странен глас.
Дъхът й заседна в гърлото, а сърцето й затуптя като обезумяло. Изпълнена едновременно с подозрителност и надежда, Мег вдигна блестящите си смарагдови очи към него. Той й подаде голяма колкото пелерина кърпа, усмихна се и изсвири с уста мелодията от пет ноти, с която самата тя бе приласкала сокола.
— Литни към мен, малка соколице.
Мег се усмихна свенливо, поколеба се за миг, после се надигна грациозно от ваната. По тялото й се спуснаха хиляди сребристи поточета, а златните звънчета зашепнаха и запяха възбудено, освободени от заглушаващата гласовете им прегръдка на водата.
При вида на тялото й, блестящо от водата и светлината на свещите, Доминик впи пръсти в кърпата и мълчаливо се запита дали разсъдъкът му е на място, след като му бе позволил да дойде при съпругата си в уханното уединение на банята. Беше се оправдал пред себе си със своето нетърпение да я покани на лов със соколи. Сега обаче осъзнаваше, че просто е бил нетърпелив да я види.
Облечена единствено в златни звънчета и блестящи водни капчици, Мег изглеждаше изключително красива. Под прикритието на наметалото тялото на Доминик реагира светкавично, и то невероятно болезнено. Чувстваше се обзет от сила, от мъжка сила и мъжко желание да вземе онова, което и църквата, и законът бяха провъзгласили за негово.
По дяволите, никога не съм желал жена толкова силно! Няма ли най-после да закърви? Може би трябва да послушам съвета на Саймън и да утоля жаждата си от кладенеца на Мари.
Но мисълта да се възползва дори временно от услугите на блудницата изобщо не му допадаше. Нуждаеше се от любовта на Мег много повече, отколкото от облекчаване на сексуалния си глад. А беше напълно, сигурен, че Мег ще се разгневи, ако прояви и най-малко внимание към норманката. Една изпълнена с гняв жена едва ли можеше да бъде изпълнена и с любов.
Търпение.
За бога, никога не ми е било толкова трудно да бъда търпелив. Какво става с мен? Държа се като голобрад валет, на който му потичат лигите само като види момиче.
— Изглеждаш доста напрегнат, за да свирукаш толкова нежно — неуверено каза Мег, като посегна да вземе кърпата.
Вместо да й я подаде обаче, Доминик я обви около тялото й.
— Наистина съм напрегнат — промълви той.
Гласът му беше по-скоро прегракнал, отколкото прелъстителен, но Доминик вече не бе в състояние да потисне възбудата в него, както не бе в състояние да смекчи коравината на мъжкия си меч, наострен в пълна бойна готовност при вида на голото й тяло. Знаеше, че трябва да се обърне и да излезе веднага навън, но на това също вече не беше способен.
Бавно, с огромна наслада, доста необичайна за толкова просто действие, Доминик започна да търка тялото й с кърпата, като започна от шията и раменете й.
— Да не би нещо да не е наред с крепостта? — попита тревожно Мег.
— Не с крепостта. — Той хвана едното ъгълче на кърпата и подсуши ямката на шията й, където се бяха събрали няколко капчици вода. — С господаря й.