Нежни, искрящи тръпки преминаха по тялото й като вълна. Дъхът й секна.
— По-красива си дори от пролетна пъпка — промълви Доминик.
Навън отново отекна гръм. Нов порив на вятъра нахлу в стаята и разлюля пламъчетата на свещите. Мег потрепери, обзета едновременно от хлад и топлина. Зърната на гърдите й набъбнаха и заприличаха на две корони, розови като езика й.
— Студено ли ти е? — попита Доминик.
— Да. Тоест не. — От устните й се отрони сподавен звук — нито смях, нито въздишка. — Не знам. Не мога да мисля, когато ме гледаш така.
— Как?
— Като че ли съм турски шекер с непознат вкус.
На устните му трепна чувствена усмивка.
— Наистина ли си като шекер? — попита той.
— К-какво?
— Сладка.
Преди Мег да успее да отговори, Доминик наведе глава и облиза с език връхчето на гърдата и нежно като котка.
— Доминик!
Той измърка тихичко досущ като котка и я близна отново.
— Сладка, но не прекалено. Имаш вкус на пролет.
После докосна с език зърното й, обходи го бавно и накрая го засмука, за да се наслади на вкуса й.
Топла вълна обля тялото на Мег и то се отпусна така, сякаш бе легнала сред тучна ливада, милвана от лятното слънце. Беше напълно замаяна от удоволствие, което я изпълваше все повече и повече, докато накрая не изригна в дълбок, гърлен стон.
Звукът подейства на Доминик като камшичен удар по гола кожа. Цялото му тяло се изопна. Устните му се впиха още по-силно в гръдта й. Нежността в милувката на езика му се замени с огнена страст. Мег извика и заби нокти в рамото му, разпалвайки още повече желанието, което бързо прогаряше несломимата му способност да се контролира.
Пръстите му се спуснаха по голия й гръб и с нетърпение, което Доминик вече не бе в състояние да овладее, се плъзнаха под кърпата, за да стигнат до нежната вдлъбнатина между хълбоците й. Знаеше, че трябва да спре дотук, да се задоволи с пълния с изненада и желание вик, който се изтръгна от гърдите на Мег, когато ръцете му обхванаха в шепи хълбоците й и ги стиснаха лекичко.
Но колкото и да си повтаряше да се отдръпне от нея, докато все още е в състояние да усмири бурята в кръвта си, Доминик не се сдържа и отново плъзна ръка надолу по гръбнака й, за да погали нежната вдлъбнатина и да се наслади на топлината, която се излъчваше от кожата й.
Мег изстена от удоволствие. Тогава Доминик прокара още веднъж пръст по цялата дължина на гръбнака й, но този път не устоя на изкушението да проследи линията на тялото й докрай, се спусне бавно по топлата бразда, разделяща хълбоците й.
От гърдите на Мег се изтръгна изненадана, трепереща въздишка. Кърпата се отви от хълбоците й и падна на земята. Хладният дух в стаята погали тялото й, пламнало в огън, който се разливаше на нови и нови вълни всеки път, щом Доминик засмучеше отново възбудената й гръд, щом плъзнеше ръка по гърба й към горящата, нажежена като въглен пролука към нейната женственост. Сетне дългите му пръсти се провряха вътре, за да потърсят, да разтворят, да се потопят в копринената й топлина, самите те леки като огън. Обзета от неземна наслада, Мег се вкопчи в него, за да не загуби равновесие. Цялата стая се въртеше пред очите й в ослепителен вихър от невидими пламъци.
— Господарю мой — прошепна тя, — какво правиш с мен?
Доминик неохотно пусна гръдта й, но не и скритата, огнена коприна, до която едва се бе докоснал.
— Откривам те — отвърна той с приглушен глас.
Докато го казваше, пръстите му я погалиха отново и отново бяха възнаградени със сподавен стон от устните й и с изблик на топла влага, която нямаше нищо общо с взетата преди малко от нея вана.
— Не мога да се държа на краката си — прошепна Мег.
— Тогава се дръж за мен.
— Държа се.
Доминик се усмихна, въпреки пулсиращото в кръвта му яростно желание, което разтърсваше цялото му тяло и спираше дъха му, както спираше нейния.
— Вярно — каза той. — Усещам нежните ти нокти.
Едва сега Мег осъзна, че наистина е впила нокти в раменете му.
— Прощавай. Не исках да ти причиня болка.
Дълбокият му мъжки смях я накара да потръпне от сладостна възбуда.
— Болка? — възкликна Доминик — Не. Харесва ми да усещам как се разпалва жаждата ти да полетиш заедно с мен. Хайде, малка соколице. Изпитай силата си върху мен. А аз…
Ръката му се плъзна от заобления й хълбок към ямката на шията й. Сетне, без да откъсва от нея премрежените си сиви очи, Доминик прокара бавно пръст през средата на тялото й — от гърдите през пъпа чак до облака от червеникави косми, скриващи същата онази топла пролука, до която се беше добрал преда миг от обратната страна.