До бедрото й се показа главата на едра хрътка, чиито очи я гледаха разкаяно. Мег разсеяно я погали по ушите. Саймън зяпна.
— Ако аз му се бях скарал така, щеше да ми отхапе ръката.
— Барон? Не, той е много мило животно, стига да не е на лов.
Вместо отговор Саймън просто се засмя и поклати глава.
Мег усети тръпка на безпокойство, което й подсказа, че съпругът й е наблизо. Тя се извърна към вратата на залата. Миг след това Доминик се появи на прага.
Въпреки че денят обещаваше да бъде слънчев, той носеше тежкото си черно наметало. На китката му бе кацнал едър сокол. Когато пристъпи в огряната от слънцето част от салона, нежните сиви и бели пера на Фатима заблестяха като стомана и перли.
Соколът определено съзнаваше своята царственост. Всяка част от тялото му издаваше неговата увереност в собствената му мощ. Ясният му, пронизващ черен поглед обходи бавно и пренебрежително царящия в залата весел хаос. С вроденото спокойствие на изключително търпелив хищник Фатима чакаше сигнала за началото на лова.
Когато Доминик премина покрай своите рицари с гордо кацналия на китката му сокол, от редиците им се надигнаха възбуден шепот и възхитени възклицания. Повечето останали птици, въпреки че бяха много добре обучени, стояха на прътовете си закачулени. Фатима обаче — не. Спокойните й очи бяха очи на мъдрец, знаещ всичко за живота и смъртта.
А на краката й беше завързана нова каишка, обсипана със смарагди и скъпоценни златни камбанки.
— За бога, истинска красавица! — възкликна Саймън.
Доминик се усмихна и вдигна ръка до пръта на Фатима зад стола си. Тя пристъпи грациозно върху дървото, после вирна гордо глава и огледа залата така, сякаш проверяваше дали в нея има нещо, достойно за хищническото й внимание.
— Тежко и горко на всяка мишка, която дръзне да се появи в залата в този момент — каза Саймън.
— Не. Фатима не би си направила труда да се занимава с толкова дребна плячка — отвърна Доминик.
— Хм, остави я гладна за ден-два и ще видиш — обади се Мег. — Ще лови мишки с такава скорост, че ще засрами даже Черньо.
Доминик хвърли кос поглед към своята съпруга. Откакто за малко не я бе обладал насред банята, се стараеше да не остава насаме с нея. А да стои настрана от Мег съвсем не се бе оказало лесно, дори само споменът за това как бе разтворил бедрата й и бе започнал да прониква в нея, докато тя седеше на масата, неизменно разпалваше кръвта му, възбуждаше го до полуда.
Доминик изруга наум и пропъди сладострастните си мисли. Преди да я докосне отново, трябваше да се е уверил, че не е бременна от друг. Защото съвсем не бе сигурен, че би могъл да овладее желанието си още веднъж.
— Изглеждаш красива както винаги — каза той.
Сетне улови ръката й и докосна с устни вътрешната страна на китката й. Рязкото, трескаво ускоряване на пулса й под устните му едва не го накара да изстене от триумфална радост, примесена с яростна жажда.
Никога ли няма да й дойде?
— От накитите и пелерината е — отвърна Мег. — Те са красиви, не аз.
— Ти си красива — повтори упорито той.
Тя не каза нищо, но Доминик прочете изумлението, изписано на лицето й.
— Дънкан трябва да е бил доста лош любовник — измърмори под носа си той, като отметна рязко наметалото си и седна между нея и брат си.
Мег не можа да повярва на ушите си.
— Моля? — прошепна тя.
— Дънкан трябва да е бил доста лош любовник — повтори услужливо Доминик.
Саймън се закашля и благоразумно извърна поглед встрани.
— Какви ги говориш? — възкликна шокирано Мег.
— Явно никога не му е хрумвало да ти каже колко си красива — отвърна сухо Доминик. — Следователно е бил доста лош любовник.
— Да, не е споменавал и дума по този въпрос и в това няма нищо изненадващо — тросна му се тя. — Аз не съм красива и той никога не е бил мой любовник!
Доминик си припомни голото й тяло, позлатено от водни капчици и огнена страст, припомни си как тихите гласове на звънчетата бяха откликвали на всеки неин дъх, и очите му заблестяха. Изпитваше отново тъй добре познатото усещане за кръв, нахлуваща в изопната до пръсване плът и му се искаше едновременно да се смее и да проклина. Явно щеше да прекара остатъка от времето до месечния цикъл на Мег превит надве от болката на постоянната си възбуденост.
— Грешиш — каза тихо той. — Никога не съм виждал по-красива жена от теб.
Чувственият блясък в погледа му и подрезгавелият му от желание глас показаха на Мег, че и съпругът й не е забравил за случилото се в банята.
— Дънкан никога не е съзирал у мен красота — промълви тя. — За разлика от теб.