Никой не му отговори. Мъжът продължи:
— Но в действителност тук има двама мъже и три жени. Една от които е китайка. А това е объркващо. Така че вие ми кажете кой от вас разговаря с други двама?
— Аз съм американка, а не китайка — отговори Чан. — И всички разговаряхме помежду си. Всеки от нас с всички останали. Във всякакви комбинации. Така че вие ми кажете нещо. Кои сте вие и какво правите тук, по дяволите?
— Едната от вас е сестрата на някого — обясни мъжът.
Никой не отговори.
— Не знаем дали този някой е китаец — продължи той. — Предполагам, че информацията щеше да ни бъде от полза.
Мълчание.
— Коя от вас е сестрата на някого?
— Не съм аз — обади се Ричър.
— А имаш ли сестра, умнико? Може би трябва да ми кажеш къде живее.
— Ако имах сестра, щях да ти кажа. За да те пребие вместо мен.
Мъжът отмести поглед от него към другия край на дивана. И трите жени, които седяха там.
— Коя от вас е сестрата? — попита той.
Мълчание.
— Коя от вас е жената, която е разговаряла със сестрата?
Мълчание. Мъжът погледна към другия край на дивана.
— Кой от вас е мъжът, който е разговарял със сестрата?
Мълчание.
— Има много възможни комбинации — каза мъжът. — Като на изпит в математическия институт. Колко чорапи ми трябват, така че със сигурност да имам еднакъв чифт? Но в този случай поне едно от решенията на задачата е очевидно, дори за най-глупавия студент. Да ви убием всичките. Така резултатът ще бъде гарантиран. Това ще бъде достатъчно голям брой чорапи. Но освен това ще бъдат петима убити на цената на трима. А тази цена вече е уговорена. Рекламации — само на касата. Уговорката не може да се променя, след като работата е свършена. Това са правилата на дебелия.
Тишина. Мъжът се обърна към Евън и го попита:
— Какво работиш?
Евън се опита да отговори, започна отначало и на третия път успя.
— Лекар съм — обясни той.
— Работиш ли безплатно?
— Не, по-скоро не.
— Беше глупав въпрос, нали? Има ли лекари, които да работят безплатно?
— Някои лекари работят безплатно.
— Но ти не си от тях, нали?
— Не, по-скоро не.
— Мислиш ли, че аз трябва да работя безплатно?
Евън си пое дъх, изпусна го и се поколеба.
— Въпросът ми не е сложен, докторе — каза мъжът. — Не искам да ми дадеш медицинско мнение. Мислиш ли, че трябва да работя безплатно? След като ти не го правиш?
— Има ли значение какво мисля?
— Искам всички да сме спокойни. Искам всички да сме на едно мнение. Всеки човек трябва да получава заплащане за работата, която е свършил. Искам да ме подкрепиш.
— Добре, всеки човек трябва да получава заплащане.
— За какво?
— За работата, която е свършил.
— А дали трябва да получава повече за пет неща, отколкото за три?
— Предполагам, че да.
— Но как да стане, след като цената е уговорена предварително? От този камък вече не може да се изцеди вода. Което не е добра новина за нас. Но е добра новина за вас. Ние ще свършим само толкова работа, за колкото са ни платили. Няма да работим безплатно. Така че вие имате шанс да оживеете.
Първичната част от мозъка на Ричър незабавно и автоматично го уведоми, че шансът е четирийсет процента, ако стрелбата е напълно произволна.
Но защо да е произволна? Задачата на тримата беше да убият един мъж и две жени. Значи шансовете на Евън се покачваха до петдесет на петдесет. А шансовете на Чан падаха от четирийсет процента на трийсет и три.
Мъжът продължи:
— Разбира се, този план има един недостатък. Така може да оставим живи грешните хора. Което ще бъде неприемливо. Не се съмнявам, че в твоята работа също има професионални стандарти. Значи задачата трябва да бъде решена по друг начин. Трябва да мислим нестандартно. Трябва да открием друг начин да получим възнаграждение за работата, която сме свършили. Помогни ми да го измисля.
— В къщата няма пари в брой — каза Евън.
— Докторе, аз не искам от някого да си плати, че ще бъде екзекутиран. Би било твърде грубо. Искам да помислиш нестандартно. Има ли нещо в дадената ситуация, което би могло да компенсира мен и колегите ми?
Евън не отговори.
— Мисли творчески, докторе. Мисли свободно. Забрави за рамките. Ако не са пари, какво друго може да бъде?
Мълчание. Мъжът погледна към Емили.