На револвера му оставаха цели трийсет сантиметра, преди да се насочи право в целта.
Ричър рязко замахна надолу, все едно искаше да изплющи с камшик, основно заради допълнителната скорост и сила, която щеше да получи с това движение, но и заради факта, че мъжът срещу него представляваше най-широка мишена на нивото на раменете, а прицелването беше лукс, който Ричър вече не можеше да си позволи. Револверът беше с двойно действие на спусъка, което означаваше, че едно и също натискане на спусъка запъва ударника и го освобождава, за да удари възпламенителя на патрона. Затова го натисна по-рано, така че барабанът да се завърти, докато револверът още се движеше към целта, видя как ударникът се вдига, почувства действието на буталата и лостовете в механизма, изчака част от секундата и стреля, като се уповаваше на прецизното изчисление на инерцията и отклонението в четири измерения. С други думи, на късмета си.
Но това очевидно свърши работа. Защото мъжът не отвърна на огъня, а от врата му се откъсна едно голямо парче месо. Достатъчно за вечеря на цяло семейство. Три на нула. Без асистенция. Ако беше на бейзболното игрище, щеше да влезе във вечността.
Куршумът продължи зад мъжа, проби стената на банята за гости, излезе от другата страна и строши някаква лампа в коридора. Самият мъж се свлече на пода и сигурно щеше да се разнесе трясък и глух удар, но Ричър не ги чу, защото един от недостатъците при стрелба с магнум беше временната глухота, особено в затворено помещение.
Всички наоколо бяха изпаднали в шок, замръзнали по местата си като от блясъка на фотографска светкавица или истинска мълния. Сестрата на Маккан беше паднала на колене и устата ѝ беше широко отворена за писък, който Ричър не чуваше, а Емили се беше свила на кълбо до стената на коридора. Беше напълно разбираемо. Стрелбата с магнум в затворено помещение е като експлозия на граната със зашеметяващо действие. Три пъти поред.
После съскането и глухият рев в ушите им заглъхнаха малко и хората започнаха да се раздвижват. Чан отиде при Емили, а Евън помогна на жена си да се изправи, преди да го избута с рамо, за да погледне в дневната, след което се обърна и се зае да избутва всички обратно към спалнята, като изразително поклащаше глава и повтаряше: „Не бива да влизаме там“. Ричър предполагаше, че причината за това не беше лично в него, защото все пак беше лекар и прочие, а искаше да спести тази гледка на семейството си. Макар да се предполагаше, че бяха виждали нещо подобно в месарница и нищо не им беше станало. От друга страна, трима убити мъже бяха доста голямо количество мъртво месо. Или пък се притесняваше дали сцената на местопрестъплението ще остане непокътната. Хората гледат твърде много телевизия.
Семейство Леър седнаха на леглото — всички изглеждаха някак по-малки с изключение на очите им, всички дишаха тежко и се опитваха да се държат. Чан крачеше напред-назад. Ричър избърса отпечатъците си от големия стар колт и го остави на нощното шкафче на Евън Леър.
— Трябва да се обадим в полицията — каза Леър. — Длъжни сме да го направим по закон.
— И аз бих ви посъветвала същото, господине — потвърди Чан. — Трябва да изпреварите събитията.
— Питър е мъртъв, нали? — попита сестрата на Маккан.
Никой не отговори.
— Те са го убили, а сега искаха да убият и мен. Защото мислят, че знам това, което знае той. Което е знаел, преди да го убият. Всички мислят така. И вие също.
— Нямаме никакви доказателства или неопровержима информация за Питър — каза Чан. — Ще бъде крайно неподходящо да говорим за него. Освен това първо трябва да бъде уведомен Майкъл.
— Предполагам, че той също е мъртъв.
— Нямаме подобна информация.
В стаята настъпи мълчание. После Евън попита:
— Какво ще правим?
— За кое? — попита Ричър.
— В къщата ни има убити хора.
— Сигурен съм, че когато ги проверят, няма да се окажат невинни като агънца. Така че стрелбата по тях ще бъде напълно законна. Те нахлуха във вашия дом, въоръжени с пистолети със заглушители, с ясно намерение за сексуално насилие. Никой от нас няма да отиде в затвора заради тях. Напротив, ще ни потупат по рамото. Но аз не обичам такива неща. Няма да ви се разсърдя, ако изобщо не бъда споменаван във връзка с този случай. Все едно изобщо не съм бил тук. Най-добре ти да си припишеш всички заслуги. Вземи пистолета. Нека по него да има твои отпечатъци. Когато се разбере за това, сигурно ще ти опростят членския внос в голф клуба за цяла година напред. Пациентите ще се редят на опашка пред кабинета ти. Ще станеш легенда. Лекарят каубой.