— Сериозно ли говориш?
— Не ме интересува какво ще стане. Така или иначе, няма да ме открият. Но все пак ще ти бъда благодарен, ако ми дадеш преднина. Двамата с госпожа Чан имаме още много работа. Ще ни помогнеш много, ако почакаш около трийсет минути, преди да се обадиш в полицията. После им кажи каквото искаш. Кажи им, че си бил в шок. И затова си се забавил толкова.
— Трийсет минути — повтори Евън.
— Шокът може да трае и повече.
— Добре.
— Но когато им разказваш какво се е случило, кажи им как само двама от нападателите са били въоръжени.
— Защо?
— Защото искам да взема единия пистолет. А някои полицаи все пак могат да броят до три.
— Добре, трийсет минути. Два пистолета. Но нищо не обещавам. Не ме бива с хора в униформи.
Ричър се обърна към Емили и каза:
— Много съжалявам, че сватбената ти седмица се провали по този начин.
— Благодаря ти за всичко — отговори Емили.
— Няма защо.
Той пое навън след Чан. Тя спря да прегърне сестрата на Маккан и когато жената се опита да я попита нещо, отговори:
— Моите съболезнования.
После двамата затвориха вратата на спалнята зад гърба си и продължиха по коридора, покрай фотографиите по стените, към дневната. Първо стигнаха до мъжа от първа база, но той се беше свлякъл под неподходящ ъгъл. Заглушителят на пистолета му беше попаднал в локвата кръв, изтекла от онова, което беше останало от главата му, а заглушителите са запълнени отвътре с вата или с много фини прегради — и в двата случая от този заглушител щеше да продължи да капе кръв още сума ти време, затова го подминаха. За да стигнат до мъжа от трета база, трябваше да се отклонят от пътя си, така че Чан приклекна до мъжа от втора база, който беше говорил от името на всички, и взе пистолета му — независимо от факта, че по принцип работеше на компютър. Но след това спря. И прошепна:
— Ричър, този още диша.
42
Ричър приклекна до мъжа, а Чан застана на колене до него. Непознатият беше паднал по гръб с разперени крака и ръце. Беше в безсъзнание. Или беше изпаднал в дълбок шок, или беше в кома. Или и трите едновременно. Вратът му изглеждаше ужасно. Половината липсваше. Мъжът вонеше на мръсни дрехи, пот и на желязната миризма на кръвта. Вонеше на смърт. Но дишаше плитко и имаше слаб пулс.
— Как е възможно? — прошепна Ричър. — От врата му се откъсна парче, колкото говежда пържола.
— Очевидно не е било жизненоважно парче — прошепна в отговор Чан.
— Какво да правим?
— Не знам. Не можем да се обадим на „Бърза помощ“. Те ще повикат и полицията. Винаги правят така, когато има огнестрелна рана. Ще изгубим преднината си. От друга страна, той никак не изглежда добре. Трябва му хирург, при това веднага.
— Евън е лекар.
— Но какъв точно? Сигурно ще го погледне веднъж и сам ще се обади на „Бърза помощ“. А след това ще се обади и на полицията. Също толкова бързо. И без това не беше сигурен за трийсетте минути, които трябваше да ни даде.
— Можем да си тръгнем и да го оставим. Кой ще разбере?
— Това е лошо за Евън. Или поне може да стане лошо за него. Този човек може и да оживее през следващите трийсет минути. И тогава ще се разчуе. Евън ще стане известен като онзи лекар, който не е обърнал внимание на умиращ човек, защото е искал да продължи да се крие в спалнята си.
Ричър хвана врата на мъжа високо над раната, от двете страни зад ушите, под ръба на челюстта. И го стисна.
— Какво правиш? — попита Чан.
— Притискам артериите, които снабдяват мозъка с кръв.
— Не бива да го правиш.
— Защо? Беше добре да го убия веднъж, но не и втори път?
— Не е редно.
— Първия път беше редно, защото той беше боклук, който се готвеше да те изнасили с пистолет, опрян до главата. Какво се промени? Внезапно се превърна в някакъв светец мъченик, когото трябва да откараме в болницата? Кога стана това?
— Колко време ще отнеме?
— Не много. Той и без това не е в добра форма.
— Никак не е редно.
— Правим му услуга. Все едно е кон със счупен крак. Никой няма да може да му зашие врата.
Телефонът ѝ звънна. Ясно и силно. Пронизително. Тя го измъкна, приведе се настрани и вдигна. Заслуша се. Прошепна нещо в отговор. После прекъсна връзката.
— Кой беше? — попита Ричър.
— Уестуд е кацнал на летището във Финикс.
— Полезна информация.