Ричър се събуди много рано на следващата сутрин, преди Чан, измъкна се от леглото и се затвори в банята. Беше се отказал от предишната си теория. Завинаги. Теорията му беше получила категорично опровержение. Многократно. Нямаше горна граница. Възходът продължаваше без ограничения. Нямаше причина някога да спре.
Това беше полезна информация.
Той застана пред огледалото и се зае да се огледа от всички страни. Имаше нови синини от падането. Старата синина на гърба му, където Хакет го беше ударил в бъбрека, беше яркожълта на цвят и с размерите на чиния. Но в урината му нямаше кръв, болката отшумяваше и вече не се усещаше толкова скован. Удареното място на главата му все още го болеше и го усещаше меко на пипане, но не беше точно подуто. Както беше казал лекарят, там нямаше мускулна тъкан. Главоболието му беше умерено. Не изпитваше сънливост. Не изпитваше и замайване. Той застана на един крак, затвори очи и не се заклати. Беше в съзнание. Не изпитваше гадене. Нито спазми. Тръгна по една редица от плочки от ваната до тоалетната и се върна обратно със затворени очи, без да се отклони от правата линия. Докосна върха на носа си с върха на пръста, после се потърка по корема, докато се потупваше по главата. Нямаше никакви затруднения в координацията или движението, ако не се смяташе фактът, че по рождение беше малко тромав, което беше неизбежно с неговото телосложение. Нямаше как да стане балетист. Никога не бяха употребявали за него прилагателните „изящен“, „деликатен“ или „сръчен“.
Вратата се отвори зад гърба му и Чан влезе в банята. Ричър я видя в огледалото. Изглеждаше мека и сънена. Тя се прозя.
— Добро утро.
— И на теб — отговори той.
— Какво правиш?
— Проверявам симптомите. Списъкът на онзи лекар беше адски дълъг.
— Докъде си стигнал?
— Остава ми да проверя за нарушения в паметта, зрението, говора, слуха, емоционалното състояние и мисленето.
— Вече издържа проверката на емоционалното състояние. Останах доста впечатлена. Като за мъж. Който е бил в армията. Сега ми кажи три известни личности, родени в щата Оклахома — нали там отиваме.
— Мики Мантъл, очевидно. Джони Бенч. Джим Торп. И две допълнителни точки за Уди Гътри и Ралф Елисън.
— Паметта ти е наред — каза тя, отстъпи назад до ваната и вдигна два пръста. — Колко пръста виждаш?
— Два.
— Зрението ти е наред.
— Тестът не беше много труден.
— Добре, остани на мястото си и ми кажи каква марка е ваната.
Той погледна ваната. До отвора за оттичане на водата имаше надпис с много малки и бледи букви.
— „Америкън Стандарт“ — каза той, защото вече го беше прочел по-рано.
— Зрението ти е наред — повтори тя.
После прошепна нещо много тихо.
— В самолета? — каза той. — Навит съм.
— Слухът ти е добре. Със сигурност. Коя е най-дългата дума от Гетисбъргското обръщение?
— Това за кой симптом е?
— Мислене.
Той се замисли.
— Най-дългите думи са четири. Всичките са с по единайсет букви. „Изпроводили“, „направеното“, „извършеното“ и „предаността“.
— Сега ми кажи първото изречение от него. Все едно си актьор на сцената.
— Знаеш ли, че по това време Линкълн е страдал от пристъп на вариола?
— Не е това.
— Знам. Това беше една допълнителна точка за памет.
— Вече ти проверихме паметта. Спомняш ли си? Сега проверяваме говора. Първото изречение.
— Основателят на петролната компания „Гети Ойл“ е пряк потомък на човека, на когото е наречен град Гетисбърг.
— И това не е.
— Това беше точка за обща култура.
— Тя дори не е симптом.
— Свързана е с паметта.
— Вече ти проверихме паметта, много отдавна.
Той повиши глас като актьор и изрецитира:
— „Преди осемдесет и седем години нашите деди са изпроводили на този континент един нов народ, заченат в свобода и предан на вярата, че всички хора са създадени равни.“ — Гласът му звучеше добре в банята. Мраморните стени му придаваха допълнителен резонанс. Ричър продължи, още по-силно: — „В момента ние сме ангажирани с велика гражданска война, която да провери дали този народ — или който и да е народ, заченат по този начин и толкова предан — може да оцелее дълго.“
— Мина ли ти главоболието? — попита го тя.
— Общо взето — кимна той.
— Значи все още не е.
— Вече минава. И без това не беше сериозно.
— Не и според лекаря.
— Медицинската професия е станала много плаха. Много предпазлива. Лекарите вече нямат вкус за приключения. Нали преживях тази нощ? Значи явно не е трябвало да ме приемат в болницата.