— Можем да приемем, че къщата е най-голямата постройка — каза Ричър. — Тази, до която са колите и сателитните чинии. Но в коя е апартаментът за самоубийци?
Останалите се наведоха от двете му страни.
— Сигурно е втората по големина — каза Уестуд. — Все пак в нея трябва да има спалня, дневна, бани и така нататък.
— И електричество за отопление, климатик и подходящо осветление. Може би има и тиха музика. Нали създават атмосфера на домашен уют. — Ричър посочи една от постройките на екрана. — Какво ще кажете за тази?
— Почти със сигурност е тя.
— Тогава къде е осемцилиндровият двигател от шевролет?
— В една от другите постройки. На достатъчно разстояние, за да не се чува.
Ричър кимна.
— Веднъж бях в Западен Тексас и видях как използват такива двигатели, за да задвижват помпи за напояване. Беше отдавна, още когато бензинът беше по-евтин от водата. Бяха си обикновени автомобилни двигатели. Сигурно ги демонтираха от коли за скрап. Изливаха една бетонна плоча и занитваха двигателя върху нея, сякаш още беше под капака на някоя кола. Боядисваха ги в яркожълто, за да не ги блъскат тракторите и плуговете. Но бяха много шумни, поне на открито. Така че да, със сигурност ще искаш да вдигнеш стени около тази бетонна плоча и да сложиш покрив. Може би ще натъпчеш стените с някакъв материал за изолация и ще подлепиш тавана със същия материал. За да поглъща звука.
— И ще ти трябва електричество — каза Уестуд. — Този двигател не работи непрекъснато. Палят го само когато трябва. Ще се изложат, ако не запали. Значи трябва да има и акумулатор, който е свързан с електрическата мрежа, за да се зарежда по малко, но непрекъснато. За всеки случай.
— Тогава коя е постройката?
Уестуд посочи на екрана.
— Тази или тази.
— А къде е ауспухът?
Настъпи кратко мълчание.
— Може би не се вижда на снимката — каза Уестуд.
— Електрическите кабели се виждат на снимката. Дори телефонният кабел се вижда, поне донякъде. Електрическите кабели са дебели по два сантиметра и половина. Или малко по-малко. Един ауспух е дебел поне пет сантиметра. Може би дори осем. Някой път погледни под колата, за да го видиш. Освен това е метален, защото се нагорещява, така че е заварен от отделни парчета. Но къде е? В постройката на апартамента за самоубийци не влиза такава тръба. И от нито една друга не излиза такава тръба.
— Може би е под земята.
— От влагата тази тръба ще хване ръжда само за няколко седмици. Ще започне да изпуска изгорели газове. През цялото време ще трябва да ходят до сервиза, за да я поправят. Ако искаха да я скрият, щяха да я прокарат на височината на коляното през някоя цветна леха и да посадят храсти около нея. Може би рози. Така щяхме да я видим още по-лесно. Но нея я няма. Не съществува. Техният уебсайт лъже.
Уестуд се наведе към компютъра и увеличи снимката, докато очертанията на отделните обекти не започнаха да се размазват и да се разпадат на пиксели. После я огледа бавно и внимателно, като проследяваше четирите стени на всички седем постройки.
Никъде нямаше тръба за изгорели газове. Нито една от постройките не беше свързана с друга с нещо по-солидно от електрически кабел.
— Имаме бюджет от двеста и трийсет хиляди долара — съобщи Ричър. — Все едно отново работя за Пентагона. Можем да си позволим да съставим нов план.
Новият план беше съставен бавно и внимателно, в дълбочина и с големи подробности, което им отне останалата част от вечерта, част от нощта и цялата следваща сутрин. Компютрите им помогнаха много. Планът се състоеше от пет отделни подвижни части, които трябваше да бъдат синхронизирани и до една бяха сложни и жизненоважни. С помощта на технологията тази задача, която в миналото щеше да им отнеме няколко дни, беше изпълнена само за няколко часа. И Уестуд, и Чан имаха лаптопи, а към тях се присъедини дори Ричър с телефона на Чан. И той имаше безжичен интернет. И той работеше на сензорния дисплей не по-зле от останалите. А когато дойде моментът да започнат да се обаждат на различни хора, Уестуд и Чан се заеха с мобилните си телефони, а за него остана стационарният апарат на нощното шкафче, така че тримата заедно успяха да се справят около десет пъти по-бързо, отколкото едно време.
Останалата част от плана беше списък за пазаруване. Първата точка беше законен гражданин на щата Оклахома. Не искаха да си купят такъв, а само да го наемат. Или по-точно казано, да го подкупят, така че отиде да напазарува останалите неща от списъка. Повечето от тях не се продаваха на клиенти, които не притежаваха документ за самоличност с адресна регистрация в щата Оклахома. В крайна сметка портиерът на хотела доброволно предложи услугите си. Той гледаше на себе си като на оправен човек, който може да се справи с всичко. И несъмнено беше изкушен от предложените му пари. Нямаше никакви угризения. Парите бяха съвсем истински. А той не нарушаваше никакви закони. Беше защитен от Втората поправка на Конституцията.