„Всички знаем какъв е планът.“
„Всички знаем, че работи.“
Влакът вече беше достатъчно голям, за да го видят. От едната страна беше огрян от слънцето, а от другата беше в сянка. Както и пикапът, и колата, и той сякаш се поклащаше настрани. Въздухът около него кипеше като сияен водовъртеж.
Колата продължаваше да се приближава. Два пикапа вече бяха готови да я посрещнат. На около километър и половина от града, паркирани един до друг, по един във всяко платно на шосето. Идеално подравнени помежду си. Горди и самоуверени. Почти тържествени. Като каменни лъвове на входа на някое имение.
И тогава чуха глухото туптене на витлата на хеликоптер.
53
Мойнахан и шофьорът на кадилака се завъртяха като полудели във всички посоки, все едно ги бяха нападнали разгневени пчели. Търсеха хеликоптера в небето. И го откриха на две различни места.
Хеликоптерите бяха два.
Приближаваха се със спуснати към земята носове, бързо и ниско, единият от североизток, което беше на половин оборот надясно, а другият от северозапад, което беше на половин оборот наляво. Витлата им глухо туптяха: туп-туп-туп. И двата бяха боядисани в черно. Кабините им бяха лъскави, но със затъмнени стъкла. Пшеницата се блъскаше и люлееше под тях.
Колата продължаваше да се приближава. Влакът продължаваше да се приближава.
Радиостанцията им просъска. Мъжът с джинсите и прическата заповяда:
— Не ги изпускайте от поглед. Трябва да знам какво ще слезе от тези неща. И къде.
Връзката прекъсна. Двамата виждаха мъжа далече под себе си, миниатюрен и скъсен от отвесната перспектива. Крачеше насам-натам, вдигнал радиостанцията до лицето си.
Туп-туп-туп.
Колата продължаваше да се приближава. Влакът продължаваше да се приближава. Бяха близо. Нямаше нужда от бинокли. Вече не. Витлата се чуваха все по-силно, а освен тях започваше да се чува и воят на турбинните им двигатели.
Всичко се приближаваше едновременно. Оставаше може би по-малко от една минута.
Случваха се твърде много неща. Мойнахан и шофьорът на кадилака се въртяха непрекъснато, като се опитваха да следят всичко едновременно. Първо хеликоптерът от дясната страна описа широка дъга на изток, мина над градчето и продължи право на юг с максимална скорост, което означаваше адски бързо. Право към фермата.
След това колата стигна до барикадата на шосето и спря. Беше червен седан. Произведен в страната. Евтин, но свръхестествено чист. Следователно беше под наем. Двама мъже, които бяха излезли от закусвалнята, се бяха навели към прозореца и говореха нещо.
После хеликоптерът от лявата страна се отклони на запад и застана на едно място, все едно чакаше нещо, преди да се върне обратно. Точно над малкия площад. Летеше ниско. Много ниско. По-ниско от стария бетонен великан.
Двамата го гледаха отгоре. Ревът на витлата и вертикалното въздушно течение нагоре дърпаше дрехите им и ги събаряше на покрива. Вертикалното въздушно течение вдигаше прах и боклуци във всички посоки. Все едно по средата на главната улица се беше надигнала прашна буря.
След това пикапът на „ФедЕкс“ мина през железопътния прелез на около трийсет метра пред влака. На трийсет метра от това да бъде отнесен от хиляда тона метал. Шофьорът на пикапа дори не ускори, докато минаваше през прелеза. Беше обичайният му маршрут. Знаеше какво прави.
После хеликоптерът от дясната страна се спусна над далечния хоризонт на юг. Сигурно се спускаше над фермата, защото какво друго имаше там?
И накрая точно под краката им пристигна влакът, оглушителен и безкраен, разгорещен и неумолим, като съскаше и тракаше и ръмжеше и стържеше, но за пръв път в живота си беше заглушен от глухото туптене на витлата и воя на турбините.
Мъжете от закусвалнята продължаваха да говорят през прозореца на колата.
Вратите на влака се отвориха.
Туп-туп-туп.
Никой не слезе от него. Както и от другата страна.
Туп-туп-туп.
Вратите се затвориха. Влакът потегли и се отдалечи под краката им — безкрайно бавно, вагон след вагон.
Мъжете от закусвалнята продължаваха да говорят.
Последният вагон се отдалечи и се смали на хоризонта, като се поклащаше на релсите. Турбините нададоха вой и хеликоптерът се издигна високо в небето.
Пикапът на „ФедЕкс“ отново прекоси железопътния прелез и потегли обратно към дома. С умерена скорост. Предполагаем час на пристигане: когато и да е.