Хеликоптерът се завъртя и направи завой, така че въздушното течение ги блъсна встрани и ги зашемети с вдигнатата прах и оглушителния шум. Другият хеликоптер се показа над южния хоризонт и изпълни същата маневра, като отражение в огледалото. Завъртя се, направи завой и се отдалечи. Ниско и бързо, спуснал нос към земята. Все по-малък в небето.
Изведнъж стана тихо. Не се чуваше нищо друго освен пшеницата. А шумът ѝ действаше успокояващо.
Радиостанцията им просъска. Мойнахан я вдигна и каза:
— От хеликоптера не слезе никой. Дори не кацна. От влака също не слезе никой. Както и от другата страна.
Мъжете от закусвалнята на шосето се бяха качили в пикапите си и даваха на заден.
Червеният седан мина между тях. И продължи към градчето.
— Какво става там? — попита Мойнахан.
Мъжът с джинсите и прическата отговори:
— Шофьорът твърди, че е клиент. Донесъл е много пари. Ще го видим.
Мъжете доведоха новодошлия в закусвалнята, но преди да го пуснат вътре, обсъдиха хеликоптерите помежду си. Всички бяха там освен брата на Мойнахан. Онзи, който беше отнесъл ритник в слабините и беше останал без пистолет. Дискусията беше кратка и не беше постигнато съгласие. Имаше две теории. Едната гласеше, че това беше общо разузнаване, предвещаващо бъдеща атака, и в такъв случай вероятно беше включвало камери, термално сканиране и радар, който да покаже какво има под земната повърхност. Според другата това беше самото издирване на Кийвър, за което отдавна предвиждаха, че ще се проведе по въздуха — и в такъв случай беше използвана, общо взето, същата технология, но безрезултатно заради свинете.
Дискусията беше кратка. Не беше постигнато съгласие. Или щяха да се върнат, или нямаше да се върнат. Не беше проведено гласуване.
Мъжът, когото доведоха, изглеждаше в добро здраве. Като водещ от научнопопулярен телевизионен канал. Имаше рошава посивяла коса и рошава посивяла брада. Изглеждаше може би на четирийсет и пет години. Носеше някакви откачени дрехи с много ципове. Връзките на обувките му бяха като миниатюрни планинарски въжета.
Представи се с името Торънс. Каза им, че е унищожил документите си за самоличност. Не само заради застраховката. Макар че и в нея имаше клаузи, свързани с това. Но най-вече защото искаше хората да се чудят. Това беше целта му. Искаше да не остави никаква следа. Следата му свършваше на хиляда и сто километра от там. С малък пожар в мивката на хотелска стая в щата Невада. Беше изгорил всичко. След това беше карал само през нощта, за да намали риска до възможния минимум. Искаше никой да не знае какво се е случило с него. Искаше никой да не бъде убеден. Искаше да минат седем дълги години, преди законът да го обяви за мъртъв.
Мъжът с джинсите и прическата се обърна към него:
— Трябва да разберете, че се налага да бъдем предпазливи, господин Торънс. — После се обърна към онзи от братята Мойнахан, когото бяха ударили по главата, и го попита: — Къде е брат ти, по дяволите?
— Не знам — отговори Мойнахан.
— Трябва ми тук.
Обичайната им политика на такива събрания беше последният, който е пристигнал, да бъде първият, когото изпращат да свърши нещо навън. Последният пристигнал беше Мойнахан. Забави се, докато слизаше от покрива. Заради контузията на главата. Трудно поддържаше равновесие.
— Добре, ще отида да го намеря — каза той.
И излезе на улицата.
Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд.
— Господин Торънс, първият ни въпрос към вас е дали носите скрито записващо устройство.
— Не — отговори Уестуд.
— Значи няма да имате нищо против да разкопчаете ризата си.
Уестуд го направи. Имаше широк и месест гръден кош с къдраво сиво окосмяване. Нямаше микрофон.
Мъжът с джинсите и прическата се намеси:
— Вторият въпрос е как ни открихте.
— В интернет — отговори Уестуд. — В един форум. Изход ми каза за вас.
— Познавахме я.
„Нея. В минало време.“
— Тя ми каза, че идва тук с приятеля си Майкъл. Той също ми беше приятел. Влизаше във форума с името Майк.
— Точно така. Познавахме и Майк.
— Реших, че ако нещо е достатъчно добро за тях, ще бъде достатъчно добро и за мен.
— Третият ни въпрос е какво смятахте да правите с колата си под наем. Колата ви е оставила яркочервена следа, която води право насам.
— Помислих си, че ако ви платя допълнително, ще можете да се отървете от нея вместо мен. Можете да я оставите чак в Уичита или Амарило. Там бързо ще я откраднат.
— Може да се уреди. А в случай, че колата се появи в някой латино квартал или нещо подобно, то само ще задълбочи мистерията. Или ще накара хората да си помислят, че сте станали жертва на убийство.