— И аз това си представях.
— Както знаете, ние предлагаме варианти за прекратяване на живота. Предлагаме избор. Не съдим никого. Не караме хората да ни казват защо искат да го направят. Не предлагаме психологически консултации и не се опитваме да накараме някого да промени решението си. Но вие пристигнахте по необичаен начин. Така че ще трябва да ви попитаме защо искате да го направите. По изключение.
— Стига ми толкова — каза Уестуд. — Не съм искал да се раждам. И честно казано, животът ми не беше приятен.
— Как по-точно?
— Дължа много пари. Не мога да ги върна. И не мога да понеса онова, което ме очаква.
— Хазарт?
— По-лошо.
— Нещо, свързано с властта?
— Допуснах някои грешки.
Мъжът с джинсите се обърна, за да огледа хората си. Всички бяха там с изключение на братята Мойнахан. Петима души. Те пристъпиха от крак на крак, замислено се намръщиха и несигурно кимнаха в знак на одобрение.
Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд и му каза:
— Мисля, че ще можем да ви помогнем, господин Торънс. Но се боя, че това ще ви струва всичко, което носите със себе си.
— Искам бензиновия двигател — каза Уестуд. — Така искам да го направя.
— Този вариант е много популярен.
— Оловен ли е бензинът?
— Двигателят вече работи с безоловен бензин. Монтирахме специални клапани на цилиндрите. Но въглеродният окис си е същият, както преди. Премахва го катализаторът, а не безоловният бензин. И миризмата е по-приятна. Бензолът има сладък аромат. Хубав начин да си отидеш.
— Какво избират другите хора?
— Повечето избират и двете. Сигурният изход е от първостепенна важност. Точно затова изучават статистиката с такова внимание.
— Дали и аз трябва да направя и двете?
— Няма нужда. Бензиновият двигател гарантира стопроцентова ефективност. Можете да ни се доверите за това. — Мъжът погледна към вратата на закусвалнята. — Къде отидоха братята Мойнахан?
Последният пристигнал на срещата беше първият, който трябваше да излезе.
— Ще отида да ги намеря — каза продавачът на резервни части за напоителни системи.
Той излезе навън.
Мъжът с джинсите и прическата отново се обърна към Уестуд и каза:
— Въпросът ми ще прозвучи необичайно, господин Торънс, но искате ли да закусите с нас?
Уестуд помисли малко и се съгласи, така че човекът от закусвалнята временно замени членството си в общността с професионалните си задължения, като отиде да направи кафе. Шофьорът на кадилака каза, че първо трябва да отиде да провери доставката от куриерската фирма и ще се върне след една минута, но собственикът на смесения магазин, свинарят и едноокият служител от мотела веднага седнаха на масата. Сервитьорката дойде да им вземе поръчките. Наля им кафе и донесе храната. После собственикът на смесения магазин изведнъж стана от мястото си и каза, че трябва да отскочи до магазина, за да си донесе нещо. Останалите си помислиха, че сигурно беше лекарството му за лошо храносмилане. Той също каза, че ще се върне след една минута.
Но не се върна. Както и шофьорът на кадилака. Както и братята Мойнахан и човекът, който беше отишъл да ги потърси.
Мъжът с джинсите и прическата се загледа във вратата.
— Какво става тук, по дяволите? — каза той. — Всички излизат и не се връщат.
Той стана от мястото си и отиде до прозореца. Навън не се виждаше нищо. В смисъл, съвсем нищо. Всичко беше неподвижно. Нямаше нито коли, нито пешеходци. Нищо не помръдваше. Виждаха се само яркото слънце и пустите улици.
— Имаме проблем — каза той. — Да излезем през задния вход, веднага. Извинете ни, господин Торънс. По-късно ще се върнем да ви вземем.
Мъжът се затича през кухнята, последван от свинаря, човека от закусвалнята и едноокия служител от мотела, и излезе на задната уличка, където беше паркиран пикап с два реда седалки за пътници. Всички се качиха в него, излязоха обратно на малкия площад, продължиха към далечния му край и поеха по тесния черен път. Частен път с дължина от трийсет километра.
Уестуд остана сам в притихналата закусвалня. Докато вратата към улицата не се отвори. Влезе Чан, последвана от Ричър.
54
Най-голямата част от парите беше похарчена за два хеликоптера под наем, които обслужваха корпоративния бизнес в Канзас Сити. Бяха като въздушни лимузини. Нямаше никакъв шанс да ги накарат да кацнат. Не и на място, което не беше снабдено с разрешително за кацане. Нямаше никакъв шанс и да им позволят да се спуснат от тях с десантни въжета. Застраховката на компанията нямаше да им го позволи. Но нямаха нищо против да отидат до там и обратно без никакъв товар. И нямаха нищо против да го направят драматично. Обясниха на компанията за хеликоптери под наем, че ще снимат видеоклип. Изпратиха им точните GPS координати направо от Гугъл. Сложното беше да пристигнат точно в необходимия момент. Така че камерите да ги запечатат във видеоклипа. Но те имаха бордни компютри. Значи не беше невъзможно.