Ричър я попита:
— Защо това градче се казва Мадърс Рест?
— Не трябва да ви казвам — отговори тя.
— Защо не?
— Фермерите не обичат да се разбира. Направили са всичко по силите си, за да не се знае.
— Няма да им казвам, че съм го чул от теб.
— Името на градчето е неправилно произношение на старото име на селището на езика на племето арапахо. На техния език е било една дума, но на английски звучи като две. Означава „мястото, където никне зло“.
Уестуд даде на Чан ключа от колата си под наем и се сбогува с тях. Ричър я изпрати до закусвалнята, където беше паркиран червеният форд.
— Ти беше тръгнал към Чикаго — каза тя.
— Да, така беше — кимна той.
— Искаше да пристигнеш, преди да стане студено.
— Винаги е по-добре да пристигнеш в Чикаго, преди да стане студено.
— Можеш да хванеш влака в седем вечерта. Да обядваш в закусвалнята. И цял следобед да спиш на слънце. На някой сгъваем стол. Видях те, още първия ден.
— Видяла си ме?
— Минавах оттам.
— Нали ти казах? Служил съм в армията. Мога да спя навсякъде.
— Аз отивам с колата до Оклахома Сити. Ще я оставя на летището. Стажантите на Уестуд сигурно ще му докарат друга. От там ще си хвана полет до вкъщи.
Той не каза нищо.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Ние току-що бяхме в Чикаго — каза той. — Може би трябва да отида на друго място.
Тя се усмихна.
— Можеш да отидеш в Милуоки. За да разгледаш всичките му трийсет и шест пресечки.
Той помълча малко.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Ще дойдеш ли с мен?
— В Милуоки?
— Само за няколко дни. Като ваканция. Заслужихме си я. Можем да правим това, което правят всички хора.
Тя помълча дълго, в продължение на пет-шест секунди, почти до момента, в който да стане неудобно, и после каза:
— Не искам да отговарям на този въпрос на това място. Ще му отговоря на друго място. Качвай се.
Той се качи, тя също се качи и запали двигателя. После даде на скорост, завъртя волана и двамата се отдалечиха от закусвалнята. Минаха покрай смесения магазин и стигнаха до стария маршрут на заселниците, където завиха наляво и се отправиха на запад, а шосето се протегна пред тях чак до златистата мараня на хоризонта, където изглеждаше остро като върха на игла.
За автора
Лий Чайлд е един от най-известните автори на трилъри в света. Статистически погледнато, на всеки двайсет секунди някъде по света се продава някой от неговите романи за Джак Ричър. Книгите му редовно достигат до първото място в класациите за най-популярни книги с твърди и меки корици от двете страни на океана и са преведени на повече от четирийсет езика. Носител е на множество награди, включително Diamond Dagger на Американската асоциация на авторите на криминална литература за цялостно творчество.
Правата на всичките му романи са откупени за екранизация, като „Един изстрел“ вече беше филмиран със заглавието „Джак Ричър“, а по екраните предстои да излезе филмовата версия на „Не се връщай“, отново с Том Круз в главната роля.
Лий Чайлд е роден в Ковънтри, Великобритания, а сега живее в Ню Йорк.