А понякога имаше климатична инсталация за цялата сграда и в такъв случай имаше отвор с решетка — която лесно можеше да се свали. Плъзгащите врати, които се прибираха в стената, бяха добро скривалище за документи. На таваните имаше панели, които можеха да се свалят за поддръжка. Сгъваемите врати на гардеробите винаги оставаха невидими от вътрешната си страна. И така нататък.
Едва след това идваше ред на мебелите. В този случай мебелировката се състоеше от легло, две нощни масички, тапициран стол, обикновен стол до бюрото, самото бюро и едно малко шкафче с чекмеджета.
Двамата огледаха всичко, но не откриха нищо.
Най-сетне Чан каза:
— Е, поне си струваше да опитаме. Донякъде се радвам, че не открихме нищо. Така ситуацията не изглежда толкова окончателно решена. Предпочитам да си мисля, че той е добре.
— Аз предпочитам да си мисля, че той е в Лас Вегас с някое деветнайсетгодишно момиче — каза Ричър. — Но докато не ни изпрати картичка от там, се налага да приемем, че не е така. И да не се отпускаме.
— Той е работил като полицай и специален агент на ФБР. Колко е пътят от тук до смесения магазин? Какво толкова е можело да му се случи по пътя?
— Разстоянието е около шейсет метра. И пътят минава покрай закусвалнята. Може да са му се случили всякакви неща.
Чан не отговори. Ричър имаше чувството, че ръцете му са мръсни. От местене на мебели и докосване на повърхности, които не се почистваха редовно. Той влезе в банята и бутна крана нагоре, за да си измие ръцете. Сапунът беше чисто нов, все още в опаковката от бледосиня хартия, нагъната и залепена със златен етикет. Ричър беше виждал и по-лоши мотели. Той свали хартиената обвивка и я смачка на топка. Кошчето за боклук беше под шкафчето на мивката. Шкафчето беше широко. За да улучи кошчето за боклук, трябваше да изпълни доста сложно хвърляне под ръба на шкафчето. При това с лявата ръка. Ричър го направи. После си изми ръцете — новият сапун отначало беше прекалено твърд, но след това свърши работа. Той подсуши ръцете си с чиста хавлия, но след това съвестта го надви и той се наведе, за да провери дали смачканата опаковка наистина е попаднала в целта.
Не беше.
Кошчето за боклук беше кръгло, с формата на нисък цилиндър, но беше прибрано в левия ъгъл под шкафчето на мивката, така че зад него оставаше малко място. Място, на което обикновено не се обръщаше внимание — особено от камериерките, които чистеха банята. Не и за бакшиши от два долара. Беше място, което естествено се превръща в гробище за неточно хвърлени отпадъци.
Бяха общо три.
Първият беше хартиената топка, която беше хвърлил самият той. Ричър я разпозна по това, че беше влажна. Имаше и още една, по-стара версия на същото нещо. Тя отдавна беше изсъхнала. Беше от някой предишен сапун.
А третото нещо беше листче износена хартия, което беше прекарало дълго време в нечий джоб.
12
Листчето беше твърдо, бяло, квадратно, със страна около десет сантиметра и лепкаво ръбче. Беше от бележник или кубче с лепящи листчета. Ричър беше виждал такива. Беше сгънато на четири и беше прекарало поне един месец в нечий джоб. Ръбовете на сгъвките бяха износени, ъгълчетата се бяха смачкали, а повърхността на хартията беше изтъркана. Ричър предположи, че някой го е хвърлил по посока на кошчето — може би с два пръста, като карта за игра, — но полетът му го беше отнесъл твърде надалече и то се беше приземило на пода в ничията земя отзад.
Той го разгъна и го приглади. Външната страна на листчето, ако можеше да се нарече така, беше празна. Виждаха се само мръсотия и бледи сини следи от боядисан плат, най-вероятно деним. Ричър предположи, че някой го беше носил в задния джоб на джинсите си.
Той го обърна.
От вътрешната страна на листчето, ако можеше да се нарече така, беше написано нещо. С химикалка, набързо. По-скоро беше надраскано. Имаше телефонен номер и думите „200 смъртни случая“.
— Това почеркът на Кийвър ли е? — попита Ричър.
— Не знам — отвърна Чан. — Никога не съм виждала почерка на Кийвър. А и това листче не е много добър образец. Така че не можем да бъдем сигурни. Мисли като адвокат на защитата. Това листче не може да бъде прието за неоспоримо веществено доказателство. Може да го е оставил всеки друг. По всяко време.