14
Малкият зелен форд беше с обикновени врати с панти в предната част, като повечето автомобили, и те бяха направени така, че да блокират на около две трети от разстоянието до пълното отваряне, така че Ричър трябваше да отстъпи малко назад, за да излезе от колата, което се отрази добре на ъгловата му позиция. По този начин предната част на автомобила с двигателя под капака оставаше между него и двамата мъже. Ако веднага извадеха оръжията си и започнеха да стрелят, той можеше да се просне на земята, зад импровизиран щит, устойчив на куршуми. Ако изобщо имаха пистолети. Което не беше доказано. А дори да имаха, той не можеше да си представи защо биха започнали да стрелят от самото начало. Самото начало и без това вече беше минало. Можеха да стрелят още през предното стъкло. Всъщност това беше самото начало. Освен ако не искаха да запазят колата за по-убедителна инсценировка на катастрофа. Ако туристката просто беше заспала на волана, как щяха да обяснят дупките от куршуми по стъклото? От друга страна, как щяха да обяснят дупките от куршуми по мъртвия пътник? И как щяха да върнат тялото му обратно в колата? Нямаше да им е лесно. Трупът му щеше да бъде доста тежък.
Ричър предположи, че двамата няма да стрелят. Ако изобщо имаха пистолети.
— Имате трийсет секунди, момчета — обясни той. — Кажете какво искате.
Мъжът от дясната страна скръсти ръце високо на гърдите си като охранител на вратата на нощен клуб. Ричър предположи, че това беше демонстрация на подкрепа за другия, който явно щеше да влезе в ролята на говорител на двамата.
Другият мъж каза:
— Става въпрос за мотела.
Ръцете му все още бяха отпуснати от двете страни на тялото.
— Какво за него? — попита Ричър.
— Управителят на мотела ни е чичо. Човекът е инвалид, беден и стар, а ти му създаваш неприятности. Нарушаваш всякакви закони.
Ръцете му все още бяха отпуснати от двете страни на тялото. Ричър излезе зад вратата и застана до десния фар на форда. Усещаше топлината, която се излъчваше от двигателя.
— Какви закони нарушавам? — попита той.
— Влязъл си в стаята на друг клиент.
— Който в момента не я използва.
— Няма значение.
Ръцете му все още бяха отпуснати до тялото. Ричър направи една крачка и още една, докато не се изравни с левия фар на форда, но много по-напред, по диагонала. Така беше на три метра от двамата мъже, на върха на един тесен триъгълник в ничията земя; на другия му връх беше мъжът със скръстените ръце, а на третия — говорителят.
Мъжът от лявата страна каза:
— Така че дойдохме да вземем ключа от стаята.
Ричър направи още една крачка. Вече беше на два метра от тях. Тримата стояха скупчени в малка сплотена групичка. Наоколо не се виждаха други коли. Пшеницата бавно се люлееше на вълни като необятно златисто море.
— Ще върна ключа от стаята, когато я освободя — каза Ричър.
Мъжът от лявата страна обяви:
— Ти вече си я освободил. От този момент. И ако се върнеш в мотела, няма да получиш друга стая. Собственикът си запазва правото да отказва прием на гостите.
Ричър не отговори. Мъжът от лявата страна продължи:
— И в Мадърс Рест няма друго място, където да се настаниш. Мотелът на чичо ми е единственият в града. Схващаш ли посланието?
— Защо се казва Мадърс Рест? — попита Ричър.
— Не знам.
— От кого идва това послание? Само от чичо ти или от другото нещо?
— Какво друго нещо?
— Онова, за което чух.
— Няма друго нещо.
— Добре че ми каза — отговори Ричър. — Предай на чичо си, че не съм нарушил никакви закони. Кажи му, че стаята е платена. Кажи му, че ще се видим по-късно.
Мъжът от дясната страна отпусна ръце до тялото си. Мъжът от лявата страна каза:
— Проблем ли ще правиш?
— Аз вече съм го направил — отговори Ричър. — Въпросът е какво ще направите вие, за да го решите.
Последва кратка пауза, задушна и самотна по средата на нищото, а после двамата мъже отговориха на въпроса, като едновременно отметнаха вдясно якетата си и по този начин му показаха черните си полуавтоматични пистолети в плоски кожени кобури на коланите.
Това беше грешка и Ричър можеше да им обясни защо. Можеше да се впусне в дълга и сприхава лекция как сами бяха подписали присъдата си, като бяха дали ход на решителната схватка твърде рано в играта и бяха пропилели шанса за по-мащабна стратегия, като бяха преместили ендшпила в началото. На заплахите трябваше да се отвърне, което означаваше, че ще му се наложи да им отнеме пистолетите, защото пешките трябваше да се изваждат от играта и защото хората от Мадърс Рест трябваше да разберат със сигурност, че следващия път, когато пристигне в градчето, той ще бъде въоръжен. Искаше му се да им каже, че сами са си виновни. Искаше му се да им каже, че причината е в тях.