Но не им каза нищо. Вместо това пъхна ръка под собственото си яке, откъдето нямаше как да извади нищо друго освен въздух, но двамата мъже не знаеха това и реагираха като добре тренирани любители на стрелбище. Едновременно посегнаха към пистолетите си и заеха стабилна поза за стрелба — с краката на ширината на раменете за по-добро равновесие, — а Ричър направи крачка напред и изрита мъжа от лявата страна в слабините още преди пистолетът му да се покаже и наполовина от кобура. Това означаваше, че мъжът от дясната страна имаше достатъчно време да извади своя пистолет докрай, но без никаква полза, защото следващото събитие в живота му беше пристигането на лакътя на Ричър, който се стовари с обратен замах в дясната му скула, натроши костта и предизвика моментална загуба на съзнание.
Ричър отстъпи назад и провери какво прави първият мъж, който изглеждаше зает с грижите си — както повечето мъже, които беше ритал в слабините. Пистолетите бяха „Смит & Уесън Сигма“, .40 калибър — модерни и скъпи оръжия от полимерна сплав. И двата бяха напълно заредени. И двамата мъже носеха портфейлите си в задния джоб и те съдържаха общо стотина долара, които Ричър прибра като награда за спечелената битка. Шофьорските книжки и на двамата бяха издадени на една и съща ирландска фамилия, Мойнахан, което означаваше, че може би наистина бяха братя или братовчеди, които имаха общ чичо. Малкото име на единия беше Джон, а на другия — Стивън.
Ричър отнесе оръжията им обратно до малкия зелен форд. Прозорецът на Чан беше отворен. Той прибра единия пистолет в джоба си и подаде другия на Чан. Тя го взе малко неохотно.
— Чу ли нещо от онова, което казаха? — попита той.
— Чух всичко — отговори Чан.
— Някакви заключения?
— Може би казваха истината. Може би мотелът наистина е единственият им проблем. А може би не.
— Според мен не — каза Ричър. — Стаята вече е платена. Защо да се напрягат толкова за нея?
— Можеше да те убият.
Ричър кимна.
— Многократно — каза той. — Но това беше отдавна. Не беше днес. Не и с тези двамата.
— Ти си луд.
— Или способен.
— И сега какво?
Ричър хвърли поглед през рамо. Състоянието на мъжа от дясната страна всеки момент щеше да се промени от несвяст в мозъчно сътресение. Мъжът от лявата страна несигурно се гърчеше и се стискаше някъде между ребрата и коленете.
— Ако мръднат, ги застреляй — каза Ричър.
Той прекоси десетте метра, които го деляха от техния пикап, и се качи в него. В жабката имаше талон и застраховка на името на Стивън Мойнахан. В кабината нямаше нищо друго, което да представлява някакъв интерес. Ричър се изправи зад волана и даде на скорост. После зави към банкета и паркира пикапа с лице към градчето на чакъла, така че гумите от лявата страна да бъдат на безопасно разстояние от платното, а тези от дясната страна да влязат дълбоко в пшеницата. Накрая изгаси двигателя и извади ключа от таблото.
Ричър завлече двамата мъже един по един в сянката на предната броня и ги подпря на хромираната повърхност. Към този момент и двамата вече бяха в съзнание.
— Гледайте внимателно — каза той.
Когато го погледнаха, той вдигна ключа от колата им на дланта си и го подхвърли настрани в полето. Ключът се приземи в пшеницата на разстояние между десет и петнайсет метра от тях. Щеше да им отнеме цял час да го намерят дори в идеални условия, и то след като се съвземат напълно. А дотогава може би щеше да мине още един час.
После той се върна обратно във форда и Чан потегли. Ричър се обръщаше от време на време, за да погледне назад. Паркираният пикап продължи да се вижда още дълго време, като постепенно се стопяваше до мътна точка в далечината, а после се изгуби съвсем зад северния хоризонт.
Трябваха им още почти три часа, за да излязат на магистралата, а след това табелите ги уведомиха, че до Оклахома Сити им остават още два. По пътя не се случи нищо особено, докато не се доближиха на около деветдесет минути от града, когато от телефона в джоба на Чан започнаха да се разнасят всякакви мелодични звуци и сигнали. Пристигаха съобщения на гласовата поща, текстови съобщения и електронна поща — всички бяха търпеливо запазени в мрежата и се получаваха сега, в първия възможен момент.
Бяха се върнали в зоната на покритие.
15
Чан продължи да кара с едната ръка и да работи с телефона си с другата, докато Ричър не каза: