Десет минути по-късно на трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие трето обаждане на стационарния си телефон. Този път човекът отсреща беше по-словоохотлив.
— Голям късмет — заяви той. — Срещата им е била в редакцията на „Ел Ей Таймс“ и е продължила почти цял час. Сградата на вестника е стара, с дебели стени. Но Хакет е извадил късмет. Очевидно по-голямата част от разговорите е била по телефона, а Уестуд държи телефона си на поставка на бюрото, което се намира под прозореца, така че Хакет е хванал усилен сигнал направо през стъклото. Скенерът му едва не гръмнал. Направили са общо седем обаждания. Двете са били до мобилни телефони, с които няма връзка, едното е било до мобилен телефон, който никой не е вдигнал, и едното е било до служебен телефон в Чикаго. Останалите три са били на различни откачалки, от които са се отказали. Името на Кийвър е споменато веднъж, а на частните детективи като цяло общо три пъти, както и още веднъж в разговора със служебния телефон в Чикаго, в който Уестуд е попитал и за човек на име Маккан.
Мъжът, който се намираше на юг от Мадърс Рест, не отговори много дълго време. После каза:
— Но като цяло няма реален прогрес?
— Само ти можеш да кажеш дали е така. Сега разполагат с три възможни варианта. Не се съмнявам, че единият от тях е клиентът на Кийвър, и освен това съм сигурен, че ти знаеш кой е той. Разполагат и с информация за телефонните номера, която може да се провери. Виждал съм истински катастрофи, които са започнали и с по-малко първоначални данни.
— Трябва да разбера дали ще се свържат с телефонните компании. Нещо като система за ранно предупреждение. И ако се свържат, трябва да разбера какво са им казали от телефонните компании.
— Боя се, че това ще струва допълнително. Телефонните компании понякога са потайни. Ще се наложи да смажем машината, за да се задейства.
— Направете го.
— Добре.
— И какво се случи после?
— После… после е малко смешно.
— Как така?
— Уестуд си останал в сградата, а Ричър и Чан си тръгнали.
— Къде са отишли?
— Точно това е смешното. Хакет ги е изгубил. Дегизировката му е била на шофьор на такси. В големия град няма по-добро прикритие. Но Ричър се опитал да спре точно неговото, така че му се наложило да се махне веднага.
— Това не е добре.
— Номерът на Чан е записан в системата му. В момента, в който тя се обади по телефона си, той ще разбере точно къде се намират.
28
Адресът в Уест Холивуд, който беше избрала Чан, се оказа на мотел — подобен на този в Мадърс Рест, но не толкова допотопен и потискащ, а по-скоро модерен и впечатляващ заради луксозното си местоположение. Ричър плати в брой за една стая, в която имаше бюро, стол и избор между кабелна и безжична връзка с интернет. Но най-хубавото от всичко беше леглото — двойно, широко, равно и твърдо. Двамата го погледнаха едновременно и се целунаха — искрено, но за кратко, като хора, които си дават сметка, че първо имат работа. Чан седна и включи лаптопа си. После разгъна разпечатката на Уестуд. Три имена и три номера.
— Хазартен тип ли си? — попита тя.
Ричър сви рамене.
— Луизиана е точно до Арканзас, което може да обясни защо номерата започват с тези два кода. Но същото важи и за Мисисипи. С Чикаго не е така, но ако истинското име на човека е Маккан, може би ще избере „Малоуни“ за псевдоним, защото също е ирландска фамилия. Може да е било моминското име на майка му. Така че към този момент бих казал, че трите варианта са еднакво вероятни.
— С кой искаш да започнем?
— С този, който започва с код петстотин и едно. Може би договорът за телефона е сключен наскоро. Може би в него е записано истинско име.
— Ако не е телефон за еднократна употреба.
Тя отвори една страница със служебна търсачка, която беше също толкова грозна, колкото тази на Уестуд, и натрака номера: код 501, последван от още седем цифри.
На екрана се изписа: „Справка“.
— Какво означава това? — попита Ричър.
— Означава, че номерът не е включен в телефонния указател с търсене по номера, но за него може да се получи допълнителна информация. На определена цена от източник в телефонната компания.