— Каква е цената?
— Може би сто долара.
— Можеш ли да си ги позволиш?
— Ако излезе нещо, ще ги пиша на сметката на „Ел Ей Таймс“.
— Първо провери и останалите. Може да получиш отстъпка за количество.
Това наистина изглеждаше възможно. Номерът в Чикаго се оказа точно такъв, за какъвто се представяше — една от десетте служебни линии в клона на градската библиотека в Линкълн Парк, — но както мобилният телефон в Луизиана, така и този в Мисисипи бяха отбелязани с код „Справка“.
Допълнителна информация на определена цена.
— Как точно можем да я получим? — попита Ричър.
— Преди изпращахме съобщение по електронната поща, но вече не го правим — отговори Чан. — Не е сигурно. И стана твърде рисковано за източника. Остават следи, които се заличават дори по-трудно от следите на официалните документи. Затова вече се свързваме по телефона.
Тя набра един номер. От другата страна вдигнаха веднага. Нямаше общи приказки. Чан беше съвсем делова. Представи се, обясни какво ѝ трябва и прочете трите номера, бавно и отчетливо, после изслуша как човекът от другата страна на линията ги повтори, каза „Добре“ и затвори.
— Двеста долара — каза тя. — Той ще ми се обади по-късно днес.
— Колко по-късно? — попита Ричър.
— Може да минат и часове.
Имаше само едно нещо, което можеха да направят, за да запълнят времето дотогава.
Десет минути по-късно на трийсет километра южно от Мадърс Рест мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие четвърто обаждане по стационарния си телефон и чу:
— Хакет каза, че Чан току-що е провела разговор по телефона. Намират се в мотел в Уест Холивуд.
— На кого се е обадила?
— На телефонната компания. Поискала е информация за три номера. Платила е двеста долара за нея.
— Каква информация е получила?
— Все още никаква. Източникът ѝ е казал, че ще се обади по-късно през деня.
— Колко по-късно?
— Може да минат и часове.
— Можеш ли да получиш тази информация по-бързо?
— Спести си парите. Хакет ги подслушва. Ще разбереш в момента, в който разбере тя.
— Далече ли е от тях?
— В момента пътува към Уест Холивуд. Сигурен съм, че ще пристигне, преди от телефонната компания да върнат обаждането.
Леглото наистина беше равно, широко и твърдо. Ричър лежеше по гръб, облян в пот. Въздухът, който излизаше от климатика, не беше достатъчно студен, а вентилаторът на тавана беше счупен. Чан лежеше до него и дишаше дълбоко. Теорията на Ричър беше, че вторият път винаги е далеч по-добър от останалите. Втория път вече няма място за разни малки задръжки и неудобство, но все още е изпълнен с усещане за новост и вълнение. Но тази теория току-що беше разбита. Беше взривена на парчета. Уестуд беше казал: „Всички теории трябва да се подлагат на проверка. Това е съществена част от научния метод“. И двамата наистина я бяха проверили. Вторият път, преди един час, беше впечатляващ. Но третият път беше още по-добър. Много по-добър. Ричър лежеше напълно изцеден и изпразнен, а костите му сякаш се бяха превърнали в каучук. Беше толкова отпуснат, че всичките му досегашни представи за релаксация му изглеждаха като прояви на тревожно напрежение.
След малко Чан се изправи на лакът и проследи с пръсти очертанията на гръдния му кош до врата и лицето, а после в обратната посока, като че ли го изучаваше, за да запамети равнините и контурите на тялото му. На свой ред той нямаше нищо против да остане напълно неподвижен, отпуснал ръка от вътрешната страна на бедрото ѝ — застинал, но изпълнен с вълнение от докосването до горещата ѝ кожа, влажна и гладка като кадифе, неподвижния мускул на бедрото под нея и едва доловимото усещане за пулса ѝ под дланта си.
— Ричър — каза тя.
— Да?
— Нищо. Просто изпробвам как звучи.
Косата ѝ се беше посипала по рамото му, гъста и тежка. Гърдите ѝ бяха притиснати в ръката му над лакътя. Той усещаше как бие сърцето ѝ.
— Бил ли си женен някога? — попита го тя.
— Не — отговори той. — А ти?
— Веднъж. Но не за дълго.
— Като много други.
— Колко дълга е била най-продължителната ти връзка? — попита го тя.
— Шест месеца — отговори той. — Или някъде там. Беше трудно заради назначенията на различни места. Местеха ме твърде често. Беше като лотария. Лотария на квадрат, ако жената също е на военна служба. Най-често бяхме като кораби, които се разминават в нощта.