— Номерът с код петстотин и едно е на телефон за еднократна употреба, продаден в един магазин точно до библиотеката в Линкълн Парк на север от центъра на Чикаго. Следователно Малоуни е Маккан. Предполагаме, че работи като доброволец в библиотеката, така че има достъп до телефона с код седемстотин седемдесет и три, който е използвал преди това. Когато си го блокирал, той е отишъл до съседния магазин, купил си е мобилен телефон и отново се е опитал да се свърже с теб. Трябва да разберем каква е неговата история. Трябва да разберем кога е започнал да ти се обажда.
— Ще проверя — каза Уестуд.
Двамата чуха потракване на клавиши, шум от работа с мишката и дишане. Ричър си представи двата монитора на компютъра му и телефона на поставката. После Уестуд се обади отново:
— Първото обаждане от Маккан е било преди малко повече от четири месеца. След това е имало още петнайсет, преди да го блокирам. После е започнал да се представя като Малоуни и се е обадил още три пъти. Но вие вече го знаете.
— Записал ли си някакви подробности за по-ранните обаждания?
— Не, нищо. Съжалявам.
— Не се тревожи. Ние ще го проучим.
— Дръжте ме в течение.
— Дадено.
Тя прекъсна връзката.
— Трябва да намерим номера на централата в библиотеката — каза Ричър. — Сигурно разполагат с информация за хората, които идват като доброволци при тях. Може би ще успеем да се сдобием с домашен адрес.
— Първо трябва да си вземем душ — каза тя. — И да се облечем. Неудобно ми е да се занимавам с това без дрехи.
Ричър не каза нищо.
Мъжът с изгладените джинси и прическата, оформена със сешоар, прие пето обаждане по стационарния си телефон. Съобщиха му:
— Току-що ѝ върнаха обаждането от телефонната компания. Веднага след това тя се обади в „Ел Ей Таймс“. Звучеше много развълнувана заради някакъв човек на име Маккан от Чикаго.
Мъжът с джинсите и прическата не отговори много, много дълго време. После попита:
— Тя говори ли с него?
— С Маккан? Не.
— Но разполага с телефонния му номер.
— В действителност разполага с два различни номера. Макар че единият от тях явно е на градската библиотека. Маккан очевидно е доброволец там.
— Значи тя вече знае и къде работи?
— Да бъдеш доброволец и да работиш не е едно и също.
— Защо още не е говорила с него?
— Опита се. Обади се на мобилния му телефон, но той не вдигна.
— Защо не е вдигнал?
— Откъде да знам?
— Питам те като професионалист. Искам да получа анализ на ситуацията. Затова ти плащам. Какви са възможните причини един човек да не отговори на обаждане по мобилния си телефон?
— Внезапна кончина на собственика на мобилния телефон, загуба на мобилния телефон под седалката на градски автобус или друго превозно средство, обаждане от непознат номер, докато собственикът на мобилния телефон е в мизантропско настроение, пребиваване на място или в среда, където приемането на обаждане по мобилния телефон е социално неприемливо. Възможните причини са стотици.
— Какво ще предприеме тя сега?
— Ще продължи да се опитва да се свърже с мобилния номер и ще се обади на централата в библиотеката, за да получи информацията, която се записва за всички доброволци.
— Например адрес?
— Това може да се окаже трудно. Сигурно спазват някакви условия за поверителност.
— Тогава какво?
— Ще отиде в Чикаго. И без това трябва да отиде в Чикаго. Ако Маккан наистина е бил клиентът на Кийвър, тя ще иска да говорят. А не може да очаква от него да се качи на самолета, за да дойде при нея.
— И Ричър ще отиде с нея в Чикаго.
— Най-вероятно.
— Не мога да им позволя да стигнат до там. И без това са твърде близо.
— Как предлагаш да им се попречи да го направят?
— Твоят Хакет вече е при тях.
— Поне засега Хакет е ангажиран само за наблюдение.
— Може да се наложи да променим условията. Нали ми каза за пълния набор от услуги?
— Трябва внимателно да го обмислиш. Не само заради парите. Това е голяма стъпка.
— Не мога да им позволя да стигнат до Чикаго.
— Трябва да бъдеш съвсем сигурен. Такова решение може единствено да спечели от абсолютната сигурност.
— Трябваше да ги спрем сами, когато имахме тази възможност.
— Ще се наложи да ми дадеш официално нареждане. Мъжът с джинсите и косата нареди:
— Кажи на Хакет да ги спре веднага. Окончателно.