Първата статия отпреди четири месеца беше за екологично чистото земеделие. Плодове, зеленчуци и основни зърнени култури. Заглавието беше провокативно, а в резюмето се намекваше, че големите производители на земеделска продукция нарочно размиват определението, за да могат да печелят от по-високите цени, без да полагат реални усилия за това. Две седмици по-рано Уестуд беше писал за гризачите. И по-точно, според заглавието, за древните гризачи. Очевидно имаше нови научни открития, които доказваха, че бубонната чума в средновековна Европа не е била пренасяна от бълхите в козината на плъховете, както се предполагаше отдавна, а от бълхите в козината на гигантски гризачи от Азия.
Движението по магистралата ставаше все по-бавно, поне в дясната лента. Автомобилите от средната и лявата лента ги подминаваха. Но шофьорът не се престрояваше.
Чан продължи да разглежда надолу по списъка. След гризачите имаше една статия отпреди пет месеца, посветена на промяната в климата. Заглавието информираше, че нивото на Световния океан се покачва, а според обобщението на статията начупеният релеф на Източното крайбрежие означаваше, че построяването на защитна дига по дължината му би изисквало повече бетон, отколкото човечеството беше използвало през цялата си досегашна история.
— Всички пишат за промяната в климата — каза Чан. — Няма причина Маккан да избере точно Уестуд заради тази тема, нали?
— Съгласен съм — кимна Ричър.
Следващата тема беше нещо, наречено „Дълбоката мрежа“. Беше свързано с търсачките и интернет. Явно навигацията в мрежата беше по-лесна на повърхността. След това имаше статия за пчелите. Явно пчелите измираха по целия свят. Без тях земеделските култури не можеха да се опрашват и всички щяха да умрат от глад.
Това означаваше доста повече от двеста души. Точно в този момент Ричър можеше да види около двеста души през прозореца, защото движението беше станало още по-бавно. Тяхната кола все още беше в дясната лента. Колите в средната и в лявата лента продължаваха да се движат малко по-бързо. Черна лимузина се изравни с тях откъм страната на Чан и в продължение на няколко секунди се движеше успоредно с таксито. После пред лимузината се отвори свободно място. Задният прозорец на колата се спусна надолу и Ричър успя да зърне лицето на човека вътре, който се обръщаше към тях. За една абсурдна част от секундата изглеждаше така, все едно човекът искаше да им каже нещо. Но след това се случи неизбежното. Лимузината беше в средната лента, но се движеше със скоростта на колите в дясната и малката червена спортна кола зад нея не намали навреме, защото шофьорът не беше забелязал това, така че предната му броня чукна задната броня на лимузината. Относителната разлика в скоростите на двете коли не беше голяма, не повече от десетина километра в час, но въпреки това лимузината тромаво подскочи напред, главата на пътника се заби в облегалката на седалката и след това се отметна напред — в действие бяха всички закони на Нютон за механиката: за инерцията, действието и противодействието. Ричър остана изненадан от силата на удара. Може би хората наистина можеха да пострадат от камшичен удар. Лимузината ускори напред по средната лента и червеният спортен автомобил я последва — нито една от двете коли не намали скоростта. И двете явно не бяха пострадали. Федералните изисквания за предпазните брони на автомобилите очевидно вършеха работа.
Не възникна никакъв по-сериозен проблем. Не се чуха клаксони, никой не размаха юмрук и не показа среден пръст. Ричър предположи, че станалото беше всекидневие в трафика на Лос Анджелис.
Движението в дясната лента се забави още повече. След броени секунди лимузината и червената спортна кола вече бяха толкова напред, че се изгубиха от поглед. Колите в лявата лента се движеха още по-добре. Ричър се приведе напред и попита:
— Защо не се престроиш?
Шофьорът хвърли поглед в огледалото за обратно виждане и каза:
— Скоро и трите ленти ще се задръстят отново.
— Тогава защо не изпревариш този момент?
— Шофирането в този град е като в приказката за заека и костенурката, приятелю.